Той си каза, че не бива да чувства, да мисли, да си въобразява най-лошото.
Двамата с Макнаб бяха в кабинета на Ив, когато тя се свърза с Пийбоди. Рурк беше продължил работата си, като развеселено слушаше раздразнения глас на съпругата си.
После беше дочул ужасяващата, наподобяваща на женски писък експлозия, която беше накарала комуникатора да подскочи в ръката на Пийбоди. Рурк не беше чакал дори секунда и бе изтичал при колата си, докато сътрудничката на Ив отчаяно се опитваше да се свърже с нея.
Беше изоставил автомобила си на една пресечка от местопроизшествието, но успяваше да се движи сравнително бързо, защото хората се отдръпваха, щом забележеха студената ярост в очите му.
Той отчаяно търсеше с поглед Ив, докато забеляза колата на Ив или по-точно — останките й. Автомобилът беше почти неузнаваем и бе покрит с дебел слой бяла пяна. Рурк усети, че сърцето му престана да бие.
Не знаеше колко време е стоял почти без да диша, треперещ от шока. После се отърси от вцепенението си и се спусна към колата, за да извади тялото на любимата си.
— По дяволите, вече ти казах, че кракът ми няма да стъпи в болница! Превържи раните ми и ми намери комуникатор преди да съм изритала мършавия ти задник.
Рурк рязко се обърна, сякаш беше вълк, който е подушил женската. Ив седеше на стъпалото на камионетката на медицинския екип и тероризираше млад медик, който се опитваше да намаже с мехлем изгарянията по кожата й.
Беше обгорена, от раните й течеше кръв, но бе жива и дори имаше сили да командва.
Той не се приближи веднага до нея, а изчака ръцете му да престанат да треперят и сърцето му да възстанови нормалния си ритъм. Облекчението му подейства като силна напитка и за миг му се зави свят. Внезапно осъзна, че се усмихва при вид на Ив, която удари с лакът медика, който се готвеше да й инжектира успокоително.
— Разкарай този боклук! Нали ти казах да ми намериш комуникатор!
— Върша си работата, лейтенант. По-добре е да ми се подчинявате и…
— Само това ми липсваше. Ако се оставя в ръцете ти, нищо чудно да ми надянат усмирителна риза и да ме затворят в стаичка с тапицирани стени.
— Трябва да постъпите в болница. Имате сътресение на мозъка и многобройни наранявания, получила сте контузии и изгаряния от втора степен… изпаднала сте в шок…
Ив го сграбчи за яката и изсъска:
— Обещавам, че и ти ще изпаднеш в шок, ако не ми донесеш комуникатор.
— Лейтенант, радвам се, че си в обичайната си форма.
Тя вдигна поглед и като видя Рурк, докосна почернялото си от дима лице.
— Здравей. Точно се опитвах да накарам този мухльо да ми донесе комуникатор, за да ти съобщя, че ще закъснея за вечеря.
— Досетих се, че ще закъснееш, когато чух експлозията. — Той приклекна и я огледа. На челото й имаше дълбока рана, от която още течеше кръв, а ризата й беше разкъсана и обгорена. Левият й ръкав беше окървавен, панталоните й се бяха превърнали в дрипи. — Скъпа, не искам да те обидя, но видът ти е ужасен.
— Щом този глупчо ме позакърпи, веднага ще… Хей, какво правиш! — Тя рязко подскочи и плесна медика през ръката, но той вече беше успял да я инжектира. — Какво беше това?
— Болкоуспокояващ препарат. Страхувам се, че като излезете от шока, ще изпитвате силни болки.
— Да му се не види! Болкоуспокояващите ми пречат да мисля, нали, Рурк? Знаеш, че от тях ми се замайва главата…
— Което те прави кротка и ми доставя удоволствие — прекъсна я той. Повдигна брадичката й и попита: — Колко предани съпрузи виждаш в момента?
— Само един. Бъди спокоен, нямам сътресение на мозъка…
— Има, има — обади се медикът с бодър глас. — А разрезът на лявата й ръка е дълъг двайсетина сантиметра и е замърсен. Не се безпокойте, господине, сега ще почистя раната и ще я зашия.
— Побързай — подкани го Ив. Беше започнала да трепери от студа и от шока, но не го осъзнаваше. — Трябва да повикам пожарната и сапьорския отряд. За бога, къде се губи Пийбоди… по дяволите, започва се… чувствам езика си надебелял… — Тя с усилие държеше главата си изправена. Напуши я смях и едва се въздържа да не се изкикоти. — Не е ли по-добре вместо инжекция да ми бяха дали няколко глътки бърбън?
— Прекалено е скъп, освен това не го харесваш. — Рурк седна до нея и заоглежда нараняванията й.
— Не харесвам и опиатите. Карат ме да се чувствам особено. — Тя се втренчи в медика, който прокара специалното устройство над дълбокия разрез и раната като по чудо се затвори. — Моля те, не им позволявай да ме закарат в болницата. Да знаеш, че ще побеснея от гняв.
Той се огледа, но не видя любимото й кожено яке и си каза, че трябва да й купи друго. Свали сакото си, наметна я и промълви: