— Скъпа, след една-две минути няма да осъзнаваш какво правя с теб или къде ще те отведа.
Ив почувства замайване, а тялото й сякаш беше леко като перце. Като в просъница проговори:
— Да, но ще разбера, когато се свестя. А, ето я и Пийбоди… а това е Макнаб. Нали са хубава двойка?
— Великолепни са. Хайде, позволи на добрия чичо доктор да бинтова главата ти.
— Дадено. Здрасти, Пийбоди. Навярно с Макнаб сте тръгнали да се позабавлявате…
— Инжектираха й болкоуспокояващо — обясни Рурк. — Транквилантите винаги й действат по този начин.
— Тежко ли сте ранена? — Пийбоди, която беше пребледняла и изплашена, коленичи до Ив. — Лейтенант, зле ли сте?
— Нищо ми няма. — Ив махна с ръка и отново удари многострадалния медик. — Имам само няколко незначителни наранявания. Божичко, как полетях! Честно да ви кажа, докато си във въздуха е адски приятно, но приземяването е гадно. Бам! — Тя демонстрира падането, като понечи да удари бедрото си, но не го улучи и юмрукът й попадна право в чатала на медика. — Извинявай! — възкликна тя, докато младежът се превиваше от болка. — Хей, Пийбоди, в какво състояние е колата ми?
— Готова е за автомобилното гробище.
— Да му се не види! Е… лека нощ. — Тя се сгуши в обятията на Рурк и въздъхна.
Медикът най-сетне успя да си поеме въздух, изправи се на крака и заяви:
— Нищо повече не мога да направя за нея. Сега е в ръцете ви.
— Точно така. Хайде, скъпа, да си вървим.
— Оставихте ли ми парче пица? Не, не искам да ме носиш… срамота е… мога да ходя.
— Разбира се. — Той я вдигна на ръце.
— Видя ли, че мога? — Ив отпусна натежалата си глава на рамото му. — М-мм, как ухаеш. — Сгуши се до гърдите му като кученце и прошепна: — Нали е много сладък? И изцяло е мой. Само мой. Вкъщи ли отиваме?
— Да. — Рурк не спомена, че по пътя ще се отбият в най-близката болница.
— Пийбоди трябваше да остане… да остане за… Ах, сетих се. Хвани мръсниците, дето бяха поставили бомбата и ги накарай да изпеят всичко, Пийбоди.
— Не се безпокойте, лейтенант. Утре сутринта ще имате подробен доклад.
— Искам го още тази вечер… толкова е рано… още не се е стъмнило…
— Подготви го за утре — промълви Рурк, сетне се обърна към Макнаб: — Съобщи ми всички подробности.
— Непременно. — Младежът го изчака да се отдалечи, с Ив в прегръдките му, после се обърна да разгледа колата. — Тръпки ме побиват като си помисля какво щеше да се случи с лейтенанта, ако беше вътре…
— За щастие беше излязла — сопна се Пийбоди. — Да се залавяме за работа.
Когато Ив се събуди, наоколо цареше тишина. Тя смътно си спомняше, че няколко души с бели престилки бяха опипвали крайниците й и бяха прикрепвали към тялото й различни устройства. Спомняше си още, че ги беше наругала… Затова се събуди обзета от паника и гняв. Първата й мисъл беше, че за нищо на света няма да остане в болницата.
Седна в леглото и усети, че й се зави свят. Ала изпита неописуемо облекчение, когато установи, че е в спалнята си.
— Къде отиваш, лейтенант? — Рурк стана от канапето, откъдето едновременно можеше да следи информацията на монитора и да наблюдава спящата си съпруга.
Ив не легна отново, въпреки че й се искаше. Въпрос на чест беше да му покаже, че не е някаква мекушава жена.
— Иска ми се да избягам от теб, защото въпреки изричното ми настояване снощи ме заведе в болницата.
— Моля да ме извиниш. Имам навик след като жена ми е била ранена при експлозия, да се отбивам в болницата. — Приседна на ръба на леглото и без да откъсва поглед от лицето й, вдигна три пръста. — Колко са тук? Колко пръста виждаш?
Ив си спомни, че през нощта няколко пъти се беше събуждала, а той й задаваше същия въпрос.
— Колко пъти ще ме питаш?
— Вече ми стана навик, от който трудно ще се отърва. Хайде, кажи колко пръста виждаш.
— Трийсет и шест. — Тя леко се усмихна като забеляза разтревоженото му изражение. — Добре де, само три са. Престани да се правиш на шут. Още съм ти сърдита.
— Съкрушен съм. — Ив понечи да стане, но той я хвана за рамото. — По-добре легни.
— Хей, да не си ме объркал с някой кокер шпаньол?
— Всъщност забелязвам известна прилика в очите. Ив, трябва да останеш в леглото поне до обяд.
— Нямам намерение да…
— Слушай, знаеш, че мога да те принудя. — Той протегна ръка и повдигна брадичката й. — Тогава ще се почувстваш унизена и ще ме намразиш. Помисли си — гордостта ти няма да бъде наранена, ако останеш в леглото още няколко часа.
Ив преценяващо го изгледа и погледът му й подсказа, че Рурк със сигурност ще изпълни заканата си. Освен това самата тя още не беше възвърнала силите си.