— Съгласна съм, но при условие, че изпия чаша кафе.
Той я погали по страната и промълви:
— Твоите желания са закон за мен. — Наведе се, леко я целуна по челото, сетне внезапно я притисна до гърдите си, опитвайки се да прогони мисълта, че най-скъпото му същество е могло да загине. — Боже мой!
Тя беше трогната от този неочакван изблик на чувства.
— Добре съм. Не се безпокой — прошепна му. — Добре съм.
Рурк мислеше, че през безсънната нощ е овладял страха и ужаса си от случилото се, но сега усети, че отново го завладяват. Притисна още по-силно Ив към себе си, сякаш искаше да се увери, че е невредима.
— Дочух експлозията по комуникатора на Пийбоди — заобяснява той и притисна страната си до нейната. — Струваше ми се, че са изминали часове, докато се добера до местопроизшествието и докато се ориентирам в суматохата. Бях заобиколен от окървавени хора, под краката ми хрущяха стъкла, димът влизаше в очите ми. После чух как командваш медика и се почувствах като възкръснал. — Нежно я целуна и добави: — Сега ще ти поднеса кафето.
Ив огледа ръцете си и забеляза, че медикът е свършил добра работа — драскотините и раните бяха почти зараснали под въздействието на новите препарати, наричани „чудо на медицината“.
— Никой преди теб не ме е обичал — прошепна тя на Рурк, който донесе чаша кафе и отново седна на леглото. — Мислех си, че никога не ще свикна с любовта ти… а може би до края на живота ми тя ще бъде загадка за мен, но разбрах, че не мога без нея. — Хвана ръката му и продължи: — След експлозията първата ми мисъл беше да ти съобщя, че съм невредима — затова настоявах медикът да ми намери комуникатор.
Той целуна ръката й и заяви:
— Ето, че го направихме.
— За какво говориш?
— С теб станахме едно цяло.
Ив се поусмихна.
— Така е. Как се чувстваме сега?
— Добре. Лекарят препоръча да пиеш бульон, но ми се струва, че организмите ни се нуждаят от истинска храна.
— Мисля, че бих могла да изям живо теле.
— Съмнявам се, че ще успея да ти го осигуря, но ще проверя какво има в хладилника.
Докато разрязваше омлета с гъби, приготвен с истински яйца, Ив си каза, че не е толкова лошо да се грижат за теб, особено когато ти поднасяха закуска в леглото. Изяде и една канелена кифличка и доволно въздъхна.
— Сега наистина съм добре.
Рурк си взе една от огромните малини в кристалната купичка и отбеляза:
— Действително изглеждаш добре като се има предвид какво си преживяла. Между другото, имаш ли представа как и кога са успели да поставят бомба в колата ти?
— Имам известни предположения, но… — Тя леко се намръщи, когато на вратата се почука.
— Сигурно е Пийбоди. Тя е олицетворение на точността. — Рурк отиде да отвори.
— Как е тя? — прошепна му Пийбоди. — Мислех, че ще я задържат в болницата.
— Искаха да го сторят, но тогава тя щеше да убие мен.
— Престанете да си шушукате — извика Ив. — Полицай, очаквам рапорта ти.
— Слушам, лейтенант. — Пийбоди прекрачи прага и се ухили до уши. Жената с червена копринена нощница, облегната върху пухени възглавници в огромното легло, с поднос и изящен порцеланов сервиз на скута й, изобщо не приличаше на Ив Далас с протърканото кожено яке. — Вие… вие сте като актриса от някой стар филм… като Бети Крофорд.
— Сигурно имаш предвид Бети Дейвис — подсказа й Рурк и се изкашля, за да прикрие напушилия го смях. — Или Джоун Крофорд.
— Все едно. Изглеждате страхотно, лейтенант.
Този път Ив наистина се разгневи, седна в леглото и се сопна:
— Не съм поискала рапорт за външния ми вид, полицай.
— Още не се е оправила след шока — побърза да се намеси Рурк. — Искаш ли кафе, Пийбоди? Закусвала ли си?
— Да, но… — Очите й светнаха. — Не мога да повярвам — та това са малини!
— Току-що са набрани. Наблизо имам парник. Заповядай, вземи си.
— След като престанете да си разменяте любезности, може би сътрудничката ми ще ми отдели малко време, за да поговорим за… например за взривни устройства.
— Нося рапортите на „метачите“ и на сапьорите. — Пийбоди седна на ръба на леглото, като подръпна идеално изгладените си панталони. — Много благодаря — обърна се тя към Рурк, който й подаде поднос с чаша кафе и купичка с малини. Пийбоди си взе от ароматните плодове и въздъхна. — Когато бях малка, родителите ми отглеждаха малини. Сега имам чувството, че съм се върнала в миналото.
— Опитай се да останеш в настоящето — сряза я Ив.
— Слушам, лейтенант. Аз… — На вратата се почука три пъти. — Сигурно е Макнаб.
Младежът надникна през открехнатата врата и заяви:
— Наоколо е чисто, няма бомба. Господи, това се каза спалня! Нима долавям аромата на кафе? Хей, лейтенантът изглежда добре… Какви са тези плодове?