Той прекоси помещението, следван по петите от котарака Галахад, после двамата се разположиха на леглото, Ив смаяно зяпна, сетне процеди:
— Чувствай се като у дома си, Макнаб.
— Благодаря. — Младежът с взе от малините и отбеляза: — Видът ви е добър, лейтенант.
— Ако някой не ми рапортува по възложените задачи, видът му ще пострада — кисело заяви Ив. — Ти започни, Пийбоди, и престани да се държиш като слабоумна.
— Слушам, лейтенант. Взривното устройство е било саморъчно изработено и то от специалист. Обсегът му на действие е бил малък, поради което колата е била унищожена, но експлозията е причинила сравнително малко щети в района наоколо. Останалите превозни средства са пострадали само защото вашият автомобил се е намирал в непосредствена близост до тях.
— Има ли човешки жертви?
— Не, за щастие. Двайсет души са ранени, но само трима от тях са с опасност за живота. Останалите вече са изписани от болницата. Вие сте получила сериозни наранявания, защото сте била незащитена по време на експлозията.
Ив си спомни за младежа и девойката, които миг преди взрива бяха преминали покрай нея и изтръпна при мисълта какво е могло да им се случи.
— Как е била взривена бомбата? Използван ли е часовников механизъм?
— Нека аз да обясня — обади се Макнаб и разсеяно погали котарака. — Престъпникът е предпочел стандартния начин за взривяване на автомобил. Ако бомбата е била с часовников механизъм… тази сутрин нямаше да похапвате малини, лейтенант. Взривното устройство е било свързано със системата за запалване и би трябвало да избухне, когато включите двигателя. За щастие вие карате… или по-точно карахте едно недоразумение на автомобилната индустрия — нито една система във вашата бивша кола не работеше както трябва. Обзалагам се, че и вчера двигателят не се е включил веднага.
— Позна — запали едва при третия опит.
— Ясно. — Младежът си взе още една малина. — От този момент нататък бомбата е могла да избухне всеки момент… при попадане на колата на дупка в асфалта или при рязко спиране…
— Спомням си, че затръшвах вратата — промълви Ив. — Онези шофьори ме вбесиха, тогава изскочиха от колата и блъснах вратата.
— Вероятно това е предизвикало експлозията. Лично огледах останките от колата и се убедих, че бомбата е била направена от специалист, който е използвал най-качествените материали.
Ив въздъхна.
— Излиза, че дължа живота си на ограничения бюджет на нашия отдел и на механиците от сервиза, дето ги мързи да си помръднат задниците.
— Много точно се изразихте. — Макнаб я потупа по ръката. — Ако карахте лъскаво возило като на момчетата от отдела за антитероризъм, щяхте да се взривите още в гаража на полицейското управление.
— По дяволите, как престъпникът е влязъл в гаража?
— Позволете да обясня — през зъби процеди Пийбоди и хвърли гневен поглед към колегата си. Макнаб не само рапортуваше без да спазва дължимото уважение към лейтенанта, но се опитваше да изземе и нейните функции. — Командирът ми разреши да направя копие от записите на охранителните камери.
— Носиш ли диска?
— Да. — Пийбоди самодоволно посочи чантата си. — На сигурно място е.
— Предлагам да го… По дяволите! — възкликна Ив, когато на вратата отново се почука. — Влез! — извика и едва чуто добави: — Май ще трябва да продаваме билети на желаещите да посетят спалнята ми.
— Далас! — Надин се втурна през вратата и едва не скочи върху леглото. Очите й, които не пропускаха нито една любопитна подробност, сега бяха замъглени от сълзи. — Слава богу, че си жива и здрава. Буквално се поболях от тревога. Нито един от източниците ми не знаеше какво е истинското ти състояние. Обаждах се тук сто пъти, но Съмърсет все казваше, че почиваш. Затова реших да проверя как си.
— Сама виждаш, че се чувствам отлично, дори съм поканила гости на закуска. — Поднесе й купичката с малини, която Макнаб беше преполовил, и попита: — Гладна ли си?
Надин притисна длан към потрепващите си устни и възкликна:
— Вината е изцяло моя! Щяла си да загинеш заради онова, което сторих!
— Слушай, Надин…
— Ясно е като бял ден какво се е случило — прекъсна я репортерката. — Излъчихме моето интервю с теб, а само след няколко часа колата ти е била взривена. Престъпникът е искал да те отстрани, защото е гледал репортажа…
— Точно това исках — спокойно отговори Ив. Не беше очаквала подобен истеричен изблик от репортерката. — Нарочно ти наговорих всичко, исках убиецът да предприеме следващата си стъпка и да набележи мен като поредната си жертва.