— Майната му! Заглуши сигнала! По дяволите, какво беше това в ръката му? Компютър, върни кадъра.
— Никога не съм виждал такъв заглушител. — Макнаб с възхищение се взираше в монитора. — Дълъг е не повече от петнайсет сантиметра и е с дебелина на щека. Рурк непременно трябва да го види.
— По-късно ще му го покажем. — Тя нетърпеливо махна с ръка. — Вече знаем от коя раса е престъпникът, височината и телосложението му, както и модела на камионетката. Да видим как ще използваме информацията.
Продължи да се взира в монитора, сякаш искаше да види лицето под ниско нахлупената шапка; очите, скрити зад тъмните очила.
— Пийбоди, искам списък на притежателите на този модел камионетка. Макнаб, провери на кой таксиметров шофьор са били откраднати регистрационните табели. Ето какво ми хрумна: престъпникът е влязъл в гаража в 6:23, по-малко от час след излъчването на репортажа на Надин. Да предположим, че бомбата е била предварително изработена, но му е било необходимо време да я приспособи за монтиране в кола, да си състави план и да открие къде се намирам. Навярно му е трябвало време и да овладее пристъпа си на гняв. Колко ли време е останал в колата? — Тя доволно се усмихна и добави: — Обзалагам се, че той живее близо до полицейския участък. Тъй да се каже, ще работим в собствения ни заден двор.
Тя нареди на компютъра да продължи — искаше да провери за колко време престъпникът е поставил бомбата.
Четиринайсета глава
Ив не беше в настроение за нов семеен скандал, но реши, че ще е по-добре незабавно да се сдобри с Рурк. Необходими й бяха неговите съвети, неговите контакти и познанията му за Ирландия, където тя трябваше да замине по настояване на командира.
Пийбоди и Макнаб бяха започнали да се карат като дългогодишни съпрузи, затова ги беше изпратила в различни райони на града. Надяваше се до обяд да има необходимата й информация, тъй като двамата й сътрудници се надпреварваха да докажат способностите си.
За миг спря пред вратата на Рурк, дълбоко си пое въздух, смело почука и влезе. Съпругът й направи знак да почака и продължи разговора си с двете холограмни изображения:
— Засега не съм в състояние лично да посетя курорта, но се надявам да се справите с тези незначителни проблеми. Желанието ми е „Олимп“ да бъде открит на обявената дата. Ясно ли е?
Събеседниците му безмълвно кимнаха и той прекъсна връзката.
— Проблеми ли имаш? — попита Ив, когато холограмните изображения избледняха.
— Да, но са незначителни.
— Извинявай, че прекъсвам работата ти, но можеш ли да ми отделиш една минута. — Когато Рурк преднамерено погледна часовника си, тя побърза да добави: — Или две.
— С какво мога да ти бъда полезен, лейтенант?
— Мразя да ми говориш с такъв тон.
— Нима? Много жалко. — Той се облегна назад и преплете пръстите си. — Искаш ли да научиш какво мразя аз?
— Знам, че няма да пропуснеш да ме осведомиш, но в момента не разполагам с време. Изпратих Макнаб и Пийбоди да проверят важни улики; не мога да си покажа носа навън, защото чрез Надин разгласих, че съм ранена и се възстановявам вкъщи.
— Май вече си се специализирала да пускаш лъжливи слухове.
Тя гневно пъхна ръце в джобовете си.
— Предлагам да престанеш с недомлъвките и да изясним нещата. С интервюто, което дадох на Надин целях да оскърбя убиеца и да го предизвикам да насочи вниманието си към мен. Надявах се да спечеля време и да спася поредната му жертва. Планът ми се оказа успешен. Както очаквах, престъпникът е бил толкова разгневен, че е станал безразсъден, поради което вече имаме важна информация, за която преди двайсет и четири часа не можехме и да мечтаем.
Рурк мълчаливо я изслуша, сетне стана, отиде до прозореца и разсеяно натисна бутона за оцветяване на стъклото, за да пропусне повече светлина в помещението. Когато почувства, че се е овладял, заговори:
— Какво ти дава основание да ме мислиш за наивник или за кръгъл глупак? Защо реши, че ще бъда доволен да науча, че си се жертвала заради мен?
Ив си каза, че увъртанията няма да я доведат доникъде и заяви:
— Изобщо не те мисля за наивен и глупав. Когато реших да отклоня вниманието на убиеца към себе си, изобщо не съм разсъждавала каква ще бъде реакцията ти. Най-важното за мен е, че си жив и съм готова да понеса последствията от постъпката си.
— Не е трябвало да го правиш. Нямаш право да ме защитаваш с риск за живота си. — Той се обърна и Ив видя, че сините му очи са потъмнели от гняв.
— Нима? — Тя се приближи до него. — Хайде, погледни ме в очите и кажи, че нямаше да постъпиш по същия начин, ако моят живот беше в опасност.