— Това е съвсем различно.
— Защо? — Тя вирна брадичката си и заби пръст в гърдите му. — Може би защото си мъж, така ли?
Рурк понечи да й отговори. На езика му бяха какви ли не обидни думи, ала самоувереното й изражение го накара гневно да стисне устни. Обърна се и се подпря с две ръце на бюрото, сетне промълви:
— Признавам, че имаш право, но все пак не мога да се съглася с теб.
— Тогава ще ти кажа още нещо, за да преглътнеш по-лесно горчивия хап. Обичам те и не мога да живея без теб. Вярно е, че не ти го казвам често и не умея да изразявам чувствата си, но това не ги прави по-малко искрени. Съжалявам, ако в желанието си да те предпазя съм засегнала мъжкото ти самочувствие.
Рурк прокара пръсти през косата си, после се обърна към нея.
— Измислила си много хитър начин да сложиш край на спора.
— Така ли?
— Да, защото, ако започна да излагам аргументи в своя полза, ще заприличам на кръгъл глупак.
— Разсъждаваш логично. — Тя плахо му се усмихна. — Щом вече не ми се сърдиш, ще ми направиш ли една услуга?
— Не съм казал, че не ти се сърдя, само отказах да продължим спора. — Приседна на ръба на бюрото и добави: — Каква услуга искаш?
Ив му подаде един диск и мислено се поздрави за изхода от спора.
— Пусни го. На него е записано изображение, което ще видиш на монитора. Искам максимално да го увеличиш.
Рурк се подчини и се втренчи в екрана. Забеляза приспособлението в ръката на престъпника. Горната му част не се виждаше, но бутоните на дръжката му ясно се различаваха. На върха му проблясваше зелена светлинка.
— Това е заглушител — промълви той. — Много по-усъвършенстван и по-компактен от тези, които се предлагат на пазара. — Приведе се към екрана и продължи: — Наименованието на фирмата производител — ако изобщо го има — вероятно е изписано върху горната му част и е закрито от ръката. В един от моите отдели се разработва по-малък, но по-мощен заглушител. Ще се поинтересувам дали проектът е в напреднал стадий.
Ив изумено възкликна:
— Нима произвеждате подобни устройства?
Той долови възмущението й и леко се усмихна.
— „Рурк Индъстрийс“ изпълняват много правителствени поръчки… всъщност работят за правителствата на няколко страни. Министерството на отбраната се интересува от такива играчки и плаща много добре.
— Мислиш, че подобно устройство се разработва в един от твоите отдели. Бренън се е занимавал с комуникации. Твърде възможно е и неговите хора да са работели върху същото изобретение.
— Лесно ще разберем. Ще накарам мой шпионин да провери специалистите на Бренън.
— Какво, нима имаш и шпиони?
— О, те мразят да ги наричат така. Предпочитат да им казват събирачи на информация. Но този диск има ли снимка на мъжа в цял ръст?
— Върни на предишното изображение.
Той замислено смръщи чело, докато се взираше в снимката. Съдейки по височината на колите, прецени, че ръстът на непознатия е около един и шейсет.
— Не мога да преценя теглото му, понеже широкото палто прикрива фигурата му, но смятам, че е приблизително осемдесет килограма. Кожата му е много бяла, което подсказва, че ако изобщо работи, сигурно е чиновник. Не мога да преценя възрастта му, но стойката му е младежка. Забелязвам, че се усмихва. Ама че нахално копеле. Отгоре на всичко палтото му е отвратително безвкусно.
— Носи униформеното палто на полицай — сухо отбеляза Ив, — но не вярвам да е наш служител. Ченгетата не носят маратонки; освен това момчетата от отдела по електроника веднага щяха да заловят всеки квартален полицай, който има такава свръхмодерна апаратура. Подобно палто може да се купи на много места в Ню Йорк. — Тя замълча за секунда и добави: — Все пак ще проверим.
— Ами камионетката?
— Проверяваме всички притежатели на този модел. Ако нашият човек не я е откраднал, кръгът на заподозрените ще се стесни.
— Грешиш, Ив. Самият аз вероятно притежавам поне двайсет такива камионетки, които обслужват различните ми отдели.
— Е, все пак е някаква следа.
Той нареди на компютъра да се изключи и се обърна към нея:
— Мислиш ли, че Пийбоди и Макнаб ще се справят с възложените им задачи, ако отсъстваш ден-два?
— Разбира се. Междувременно ще свърши отпуската на Фийни и ще го включа в екипа.
— От моргата ми се обадиха, че днес следобед мога да прибера трупа на Джени.
— Така ли?
— Искам да ме придружиш в Ирландия. Разбирам, че сега не е най-удобното време за теб, но моля да ми отделиш само два дни.
— Ами…
— Не мога да замина без теб — нетърпеливо заяви той. — Няма да замина сам. Не бих рискувал да бъда на другия край на света, ако престъпникът отново се опита да те убие. Искам да си до мен. Уредил съм всичко. Можем да тръгнем след час.