Ив се обърна и отиде до прозореца, за да прикрие усмивката си. Навярно би трябвало да му признае, че възнамеряваше да го помоли да замине с нея в Дъблин. Ала беше изкушена от възможността да изиграе ролята на покорна съпруга.
— Много ли държиш да те придружа?
— Да.
Тя се обърна и сдържано се усмихна.
— Тогава ще си приготвя багажа.
— Искам незабавно да получавам постъпващата информация. — Ив кръстосваше кабината на частния самолет на Рурк и се взираше в сериозното лице на Пийбоди на монитора на джобния си видеотелефон. — Изпращай кодираните сведения на адреса на дъблинския ни хотел.
— Открих, че в Ню Йорк има над двеста камионетки от този модел и с тъмни стъкла.
— Провери собствениците им. Всеки един без изключение. — Тя разсеяно приглади косата си и се замисли, защото не искаше да пропусне дори най-малката подробност. — Маратонките на нашия човек изглеждаха нови. Компютърът ще определи номера им. Провери всички магазини за обувки.
— Шегувате ли се?
— Ни най-малко. Провери всички продажби на тази марка маратонки през последните два… или по-добре три месеца. Може би ще имаме късмет.
— Радвам се, че още вярвате в чудеса, лейтенант.
— Важни са подробностите, Пийбоди. Не бива да се пропускат. След като получиш сведенията за продажбите на маратонките, ги съпостави с информацията от магазините за дрехи втора употреба и от тези, които продават произведения на изкуството, включително статуетки на Дева Мария. Макнаб работи ли върху откриването на фирмата, производителка на заглушителя?
— Твърди, че се труди усърдно — заяви Пийбоди с леден тон. — Не се е обаждал повече от два часа. Предполагам, че разговаря с човека от института по електроника, с когото го свърза Рурк.
— Съобщи му, че също трябва да ми изпраща сведенията закодирани.
— Слушам, лейтенант. Мейвис се обажда вече няколко пъти. Съмърсет й обясни, че си почиваш и че лекарят ти е забранил да приемаш посетители. Доктор Майра също се обади и изпрати цветя.
— Така ли? — Ив замълча, смаяна от неочакваното внимание на психиатърката. — Може би трябва да й благодариш от мое име. По дяволите, омръзна ми да се преструвам на тежко болна. Онзи мръсник сигурно умира от радост, но скоро усмивката му ще помръкне. Връщам се след четирийсет и осем часа и искам да го заловим.
— Вече подготвям примката, лейтенант.
— Внимавай да не се удушиш с нея — предупреди я Ив и прекъсна връзката. Пъхна видеотелефона обратно в джоба си и погледна към Рурк, който по време на полета беше потънал в мисли и почти не обелваше дума. Тя се запита дали не е време да му съобщи, че вече се е свързала с дъблинската полиция и има уговорена среща с някоя си инспектор Фаръл.
Седна до съпруга си и забарабани с пръсти по коляното си.
— Слушай, ще ме разведеш ли из кръчмите, които си посещавал като млад?
Думите й не го накарах да се усмихне, както се беше надявала, но все пак той извърна поглед към нея.
— Едва ли ще ти харесат.
— Може би не са особено привлекателни за туристите, но смятам, че е полезно да се запозная с твои приятели и познати.
— Трима от тях вече са мъртви.
— Слушай, Рурк…
Разгневен от собственото си поведение, той вдигна ръка, за да я прекъсне.
— Права си, трябва да прогоня черните мисли. Ще те заведа в „Пени пиг“.
— В „Пени пиг“ ли? — любопитно попита тя. — Съпругата на Бренън спомена, че той е посещавал това заведение. Какво е то — бар ли?
— Кръчма. — Сега Рурк наистина се усмихна. — Обществен и културен център на раса, която директно минава от майчиното мляко на бира. Непременно трябва да видиш улица „Графтън“, където претърсвах джобовете на хората. Ще надникнем и в южния квартал с тесните му улички, където устройвах хазартни игри, докато пренесох подвижното си казино в задната стаичка на месарницата на Джими О’Нийл.
— Съчетавал си правенето на наденици с измама на невинни жертви, които не са подозирали, че от едната страна на заровете има тежест.
— Така е. Освен това се занимавах с контрабанда — доста рискована, но добре платена работа, която ми помогна да основа „Рурк Индъстрийс“. — Той се наведе и закопча предпазния й колан. — Невероятно е, че след толкова „богат опит“ позволих на едно ченге да открадне сърцето ми и промених обичаите си.
— Само някои.
Рурк се засмя и се загледа през люка.
— Права си. Погледни… ето река Лифи, а мостовете са озарени от последните слънчеви лъчи. Ах, колко прекрасен е Дъблин вечер!
Докато пътуваха с лимузината през града, Ив си помисли, че възхищението на мъжа й е оправдано. Очакваше улиците на Дъблин да бъдат изпълнени с шумни й нетърпеливи хора и не остана излъгана. Но за разлика от жителите на Ню Йорк забързаните дъблинчани винаги бяха в добро настроение.