Вратите на сградите бяха украсени с колоритни елементи, извитите мостове придаваха странно очарование на града. Въпреки че беше средата на ноември в саксиите на первазите на прозорците цъфтяха цветя.
Хотелът беше великолепна каменна постройка със сводести прозорци, напомнящи на замък. Докато прекосяваха огромното, разкошно обзаведено фоайе, Ив забеляза високия таван и тъмната ламперия. Веднага ги отведоха в апартамента им. Хора като Рурк не си правеха труда да се регистрират на рецепцията. Всичко беше подготвено за пристигането им. Апартаментът беше украсен с огромни вази с цветя, на масата имаше кошница с плодове и бутилка от най-хубавото ирландско уиски. През сводестите прозорци проникваха червеникавозлатистите лъчи на залязващото слънце.
— Реших, че ще предпочетеш стая откъм улицата, за да се наслаждаваш на гледката — промълви Рурк.
— О, много ти благодаря. — Тя вече стоеше до прозореца, пъхнала ръце в задните джобове на панталоните си. — Всичко е толкова красиво… все едно, че гледам оживяла картина. Видя ли подвижните павилиони за храна? Всички до един са боядисани в ярки цветове, чадърите им са опънати и чисти. Дори канавките изглеждат като току-що почистени.
— В Ирландия все още раздават награди за образцово поддържано селище.
Ив се разсмя, а той продължи:
— За мнозина поддържането на чистотата и реда са въпрос на чест и опит да се запазят традициите. В провинцията още се срещат каменни сгради и тъмнозелени морави, къщички и колиби със сламени покриви. В дворовете се палят огньове, като се използва торф, отглеждат се цветя. Ирландците здраво са се вкопчили в обичаите си.
— Защо си напуснал тази прекрасна страна?
— Защото моите традиции не бяха толкова привлекателни и по-лесно можех да се откажа от тях. — Той измъкна от букета светложълтата маргарита и й я подаде. — Ще взема душ, после ще те разведа из града.
Ив отново се обърна към прозореца и се запита какво ли още щеше да разбере до края на вечерта за човека, за когото се беше омъжила.
Рурк я отведе в квартали, които изобщо не бяха живописни. Това беше търбухът на Дъблин; пешеходците вървяха бързо, с приведени рамене и очите им се стрелкаха във всички посоки. Дочуваше се смях, в който се прокрадваха отчаяни нотки, някъде пищеше гладно бебе. Улиците воняха на загниващи боклуци, а в сенките на сградите се криеха измършавели котки.
Разминаха се с група момчета, най-голямото от които изглеждаше десетгодишно. Хлапетата вървяха престорено нехайно, но Ив забеляза студените им, пресметливи очи. Хрумна й, че ако носеше оръжието си, машинално би посегнала към него. Този квартал принадлежеше на уличните банди и момчетата имаха самочувствието на негови господари.
Един от хлапаците се блъсна в Рурк.
— Извинявай… — изрече, после грозно изпсува, защото младият мъж го сграбчи за яката.
— Не обичам някой да бърка в джобовете ми, момченце.
— Пусни ме! — Момчето замахна, но Рурк успя да избегне удара. — Гадно копеле, не съм ти откраднал нищо.
— Само защото си некадърен. Дори на шест бях по-сръчен от теб. — Разтърси момчето, сякаш повече се възмущаваше от несръчността му, отколкото от опита му за кражба. — Дори пиян турист би усетил, че го пребъркваш, пък и физиономията ти те издава. — Погледна изкривеното му от гняв лице и поклати глава. — От теб няма да излезе апаш; по-добре се специализирай в продажбата на крадени вещи.
— И таз хубава, Рурк, защо не му предадеш няколко урока по обирджийство?
Като чу думите на Ив момчето присви очи, престана да се съпротивлява и промълви:
— Тук се носят легенди за някой си Рурк, който живеел в коптор и натрупал състояние благодарение на сръчните си пръсти и смелостта си.
— Смел си, но не си сръчен.
— Досега съм се справял. — Хлапето се поотпусна и се усмихна. — Пък ако закъсам, винаги мога да надбягам всяко ченге.
Рурк се наведе и му прошепна:
— Това е съпругата ми, глупчо, и тя е ченге.
— Да му се не види и късметът!
— Много си точен. — Той извади от джоба си шепа монети и му ги подаде. — На твое място ще задържа всичките. Приятелите ти избягаха като плъхове и не заслужават нито цент.
— Нямах намерение да разделям плячката с тях. — Монетите издрънчаха в джоба му. — Приятно ми беше да се запозная с вас, сър. — Погледна към Ив и кимна с изненадващо достойнство. — Довиждане, госпожо. — Обърна се и побягна в мрака като подплашен заек.