Клиентите нададоха одобрителни възгласи, музикантите засвириха бърза мелодия.
— Ще почерпя всички, Брай, ако отделиш няколко минути на мен и съпругата ми… в „капанчето“.
— Съпруга, а? — Той отново се изсмя, придърпа Ив към себе си и сърдечно я целуна. — Светата Дева да бди над всички ни! Ще ви отделя колкото време искате, защото сега аз съм собственик на заседанието. Майкъл О’Туул, ела тук и помогни на Джони да обслужва бара. Искам да си поговоря с един стар приятел.
Натисна някакъв бутон под плота и вратата зад него се отвори.
„Капанчето“ беше тясна, слабо осветена стаичка, обзаведена само с маса и с няколко стола, която беше безупречно чиста и подът блестеше като огледало. През затворената врата приглушено долиташе музиката от залата.
— Значи действително сте омъжена за този негодник — обърна се Брайън към Ив и с въздишка се отпусна на стола.
— Да, омъжих се за него, защото падна на колене и ме помоли.
— Хубава женичка си избрал, момче. Стройна е, а очите й са с цвета на най-хубавото ирландско уиски.
— И на мен ми харесва. — Рурк извади цигарите си и предложи на бармана.
— Американски, а? — Брайън с наслада притвори очи, когато дръпна от цигарата. — Тук още не се намират.
— Ще ти изпратя цял кашон, за да компенсирам стотачката, която ти дължа.
— А пък аз ще го продам за хилядарка — ухили се барманът. — Изпрати го, няма да ти откажа. Какво те води в „Пени пиг“? Чувам, че от време на време идваш по работа в Дъблин, но богаташи като теб не се отбиват в долнопробни кръчми.
— Грешиш, никога не съм се връщал. — Рурк го погледна право в очите. — Хората, които са ти го казали, сигурно са видели призрак.
— Аха — кимна Брайън и му намигна в знак, че го разбира. — По улиците е пълно с призраци. Но ето те сега — дошъл си с хубавата си жена.
— Трябваше да дойда. Научи ли какво се е случило с Томи Бренън и с другите двама?
— Убили са ги. — Брайън наля уиски от бутилката, която беше донесъл от бара. — Години наред Томи се отбиваше да ме види. Не идваше често, но винаги се забавлявахме отлично. Веднъж го видях да върви по улица „Графтън“ с жена си и с децата. И той ме забеляза, но не се спря да поговорим. Явно се срамуваше от мен и не искаше семейството му да разбере за миналото му. — Той вдигна чашата си. — А пък Шон беше истински чешит. Пишеше ми, че има страхотни работи в Ню Йорк и обещаваше да се върне, щом спечели един куп пари. Умееше да лъже нашият Шон. — Той вдигна тост за стария си приятел.
— Докарах тялото на Джени.
— Така ли? — Лицето на Брайън помръкна и той замислено кимна. — Постъпил си правилно. Тя щеше да иска да бъде погребана на родна земя. Добро момиче беше Джени. Надявам се да пипнат мръсника, дето я е очистил.
— Затова сме тук — надяваме се да ни помогнеш.
— Как да ви помогна като убийствата са извършени в град, който е на другия край на света?
— Всичко започва от тук, със смъртта на Марлена. — Рурк хвана ръката на Ив. — Не те запознах официално със съпругата ми, Брайън. Това е Ив. Лейтенант Ив Далас от нюйоркската полиция.
Барманът за малко щеше да се задави с уискито си. Заудря се по гърдите, очите му се насълзиха.
— Не мога да повярвам, че си се оженил за ченге!
— А пък аз се омъжих за престъпник, но никой не си спомня за това.
— Грешиш скъпа! — развеселено възкликна Рурк и целуна ръката й. — Нито за миг не го забравям.
Барманът отново гръмогласно се засмя и допълни чашите им.
— Пия във ваша чест. И нищо чудно да повярвам, че налъмите могат да цъфтят.
Налагаше се да почака.
Обърна се към Всевишния с молба да го дари с търпение. Та нали и така беше чакал прекалено дълго. Ала Бог му даваше знак, че се е отклонил от правия път, подчинявайки се на своите желания и поставяйки бомба в колата на онази жена.
Беше съгрешил и сега молеше Бог да му прости и да го направи по-търпелив. Трябваше да се подчинява само на Него, ето защо се разкайваше за стореното. Погледът му се замъгли от сълзи, когато той коленичи, приемайки наказанието заради своята самонадеяност и надменност.
Също като Мойсей той се беше провинил и беше поставил на изпитание търпението на Всевишния.
Зърната на броеницата мелодично потракваха, докато човекът шепнеше:
— Аве Мария, пълни с благодат…
Коленичеше върху голия под, защото го бяха учили, че трябва да изпита болка, за да получи опрощение. Без страдание нямаше пречистване. Пламъчетата на белите обредни свещи, символизиращи чистотата, потрепваха и разнасяха миризмата на разтопен восък.