Статуетката на Светата Дева, поставена между свещите, мълчаливо го наблюдаваше и изражението й подсказваше, че тя му прощава.
Лицето му беше в сянка, но мисълта за спасението му сякаш озаряваше чертите му.
— Благословена бъди…
Това беше любимата му молитва към Божията майка и произнасянето й го успокояваше.
Като приключи с петата от деветте молитви, които трябваше да каже в знак на покаяние, той освободи съзнанието си от земните грижи и от плътските помисли.
Също като Мария и той беше девствен. Бяха го учили, че невинността му и непорочността му ще го изведат на пътя към славата. Всеки път, когато похотта караше кръвта му да кипи, той с всички сили се съпротивляваше срещу демона, който му нашепваше примамливи думи. Защото великолепното му тяло и умът му, остър като бръснач, бяха отдадени на неговата вяра.
А семената на тази вяра бяха засети сред кръв, бяха покълнали сред отмъщение и разцъфнали сред смърт.
Петнайсета глава
Ив се събуди и чу как говорителят четеше новините по телевизията. Чувстваше се ужасно поради голямата часова разлика. Сега в Ню Йорк беше едва полунощ, а тук вече се съмваше и през прозореца се виждаше сивото, покрито с облаци небе.
Рурк също беше спал много малко, но организмът му като че ли почти не се нуждаеше от сън. Когато се бяха върнали в хотела след посещението в „Пени пиг“, той беше много мълчалив.
Беше я любил като човек, който отчаяно се опитва да открие или да забрави нещо, а на Ив не оставаше друго, освен да се подчини на изгарящата му, всепоглъщаща страст.
Навярно вече беше на крак и беше зает с проучване на борсовата информация и с делови разговори по видеотелефона. Ив реши да го остави да поработи докато съзнанието й се избистри.
Отиде в банята и критично огледа душа, който беше монтиран в нещо подобно на ниша. Ив напразно търси механизъм, който да затваря „кабината“. Пусна горещата вода и докато се насапунисваше се опита да забрави, че кабинката няма врата.
Брайън едва ли можеше да им помогне, мислеше си тя, макар да беше обещал дискретно да поразпита и да събере информация за семействата на хората, които бяха убили Марлена. Беше заявил, че лично познава неколцина от тях и твърдеше, че нито един няма способността, ума или смелостта да организира серия от убийства в Ню Йорк.
Ив предпочиташе да прегледа полицейските досиета и да чуе професионалното мнение на свой колега. Трябваше само да се отърве от Рурк и да прекара сутринта в разговор с инспектор Фаръл. Беше уверена, че лесно ще успее да заблуди съпруга си.
Спря душа и понечи да излезе от кабинката, но изпищя като попарена.
Рурк беше се облегнал на стената, небрежно пъхнал ръце в джобовете си.
— Дявол да те вземе, какво правиш тук?
— Чакам да се изкъпеш, за да ти подам пешкир. — Той взе кърпата, но вместо да й я подаде, попита: — Как спа?
— Горе-долу.
— Поръчах закуска като чух, че си вземаш душ. Гарантирам ти, че типично ирландската закуска ще ти хареса.
Тя отметна мократа си коса от очите си.
— Добре. А сега ми дай кърпата.
— Ще си помисля. В колко часа е срещата ти с „гарда“?
Ив понечи да грабне пешкира, но отдръпна ръка и враждебно го изгледа.
— С кого?
— Така се нарича ирландската полиция, лейтенант. Знам, че имаш среща днес сутринта. За колко часа е насрочена? Мисля, че за девет.
Тя се обърна и се опита да закрие с длани гърдите си.
— Изобщо не съм споменавала, че имам среща. — Рурк само повдигна вежда, а тя изруга, после каза: — Простосмъртните хора обикновено мразят многознайковците. Подай ми проклетия пешкир.
— Не съм многознайко, но те познавам. С определен човек ли имаш среща?
— Отказвам да разговарям докато съм гола.
— А пък на мен ми доставя удоволствие.
— Защото си извратен. Хайде, дай ми кърпата.
Той хвана пешкира с два пръста и очите му дяволито проблеснаха.
— Ела да си го вземеш.
— Няма, защото ще се опиташ да ме вкараш обратно в леглото.
Рурк широко се усмихна и пристъпи към нея.
— Може би няма да стигнем чак до леглото.
— Отдръпни се! — Ив вдигна ръка и замахна във въздуха. — Иначе лошо ти се пише.
— Обичам да ме заплашваш — възбуждаш ме още по-силно…
— Щом искаш възбуда, ще ти я осигуря — закани се тя. Точно когато реши да се промъкне покрай него и да избяга от банята, Рурк й подхвърли пешкира. Ив понечи да го хване, но в този момент съпругът й я прегърна през кръста и я притисна до стената. Младата жена не знаеше дали да се засмее или да изругае.