— Не. — Рурк наклони глава, разбирайки накъде бие тя. — Не бях виждал Джени повече от дванайсет години.
— Обаче сте се свързал с нея преди да замине за Ню Йорк.
Ив рязко остави чашата си на масата.
— Инспектор Фаръл, разследването на трите убийства е поверено на мен. Нямате право да разпитвате Рурк.
„Жена с желязна воля — отново си помисли инспекторката. — Обича да брани територията си. Но същото се отнася и за мен.“
— Тримата убити са ирландски поданици. Ние проявяваме голям интерес към хода на разследването.
— Позволете ми да обясня — намеси се Рурк, за да предотврати ново избухване на съпругата си. — Обадих се на Джени след убийството на Шон Конрой. Страхувах се за нея.
— Защо точно за нея?
— Защото тя беше измежду хората, с които бях близък преди да напусна Дъблин.
— Предлагам да изясним нещата — заговори Ив, стараейки се да отвлече вниманието й от Рурк. — Някакъв човек ми се обади по видеотелефона; сигналът беше заглушен чрез специално приспособление и все още не сме проследили обаждането. Непознатият заяви, че Бог го е упълномощил да отмъщава и че той е избрал мен за опонент в безумната си игра. Цитира ми пасаж от Библията и ми зададе гатанка. Когато я разгадах, разбрах, че трябва да отида в Лакшъри Тауърс, а в апартамента на Томас Бренън открих обезобразеното му тяло. По-късно научих, че Рурк е познавал убития от времето, когато и двамата са живеели в Дъблин…
— Разговарях с вдовицата му — прекъсна я Фаръл. — Каза ми, че сте била много мила с нея.
Ив повдигна вежда.
— Вече не пребиваме от бой вдовиците, защото вреди на имиджа на нюйоркската полиция.
Инспекторката въздъхна и замълча, докато два боядисани в зелено и бяло туристически трамвая преминаха по улицата. После промълви:
— Разбрах намека ви, лейтенант.
— Радвам се. И така, на следващия ден онзи отново се обади и ми зададе нова гатанка. Тръгнах по следите и открих тялото на Шон Конрой. Фактът, че второто убийство е било извършено в къща, принадлежаща на съпруга ми, подсказваше, че престъпникът иска да се добере до Рурк…
— Последвало е ново обаждане, след което сте намерила Джени О’Лиъри обесена в хотел, който също е собственост на Рурк.
— Точно така. Човек от нашия отдел по електроника установи, че обаждането последователно е било прехвърлено на различни точки от земното кълбо; дори имаше данни, потвърждаващи, че престъпникът се е обаждал от нашия дом. По-късно се разбра, че това е само отражение на сигнала… „ехо“, както го наричат специалистите. В момента „ехото“ се анализира и съм сигурна, че скоро ще установим откъде се е обаждал убиецът.
— Добре, но в момента главният заподозрян е служител на Рурк, който също е живеел в Дъблин. — Тя лукаво се усмихна на Рурк. — Не открихме почти никаква информация за този Съмърсет.
— Сведенията ви не са точни, инспектор — сухо каза Ив. — Разследването разполага с факти, които доказват, че Съмърсет е бил използван, за да бъде заблудена полицията.
— Все пак всички следи водят към Дъблин, поради което и вие сте тук.
— Рурк и Съмърсет ми разкриха тайна от миналото си. Убедена съм, че мотивите за трите престъпления трябва да се търсят в изнасилването и убийството на малолетната дъщеря на иконома, извършени преди близо двайсет години. Девойката на име Марлена е била похитена от хора, които са я заплашвали с убийство, ако Рурк не се подчини на заповедите им. Въпреки че той е предложил да се предаде в ръцете им, трупът на момичето бил захвърлен пред дома му.
— Това се е случило в Дъблин, така ли?
— Кръв се е проливала и все още се пролива в красивия ви град, инспектор — студено отбеляза Рурк.
Фаръл сурово го изгледа и се обърна към компютъра си.
— Кога се е случило?
Той й съобщи годината, месеца, деня и дори точния час.
— Ще търся досието на Марлена Съмърсет.
— Не. Фамилията й беше Колчак — поправи я Рурк и си помисли, че по онова време Съмърсет се беше подвизавал под името Бейзъл Колчак, но за щастие досието му отдавна беше унищожено. — Не всички деца използват фамилните имена на бащите си.
Фаръл безмълвно се втренчи в него, после издири файла на Марлена.
— Случаят е бил разследван и заключението е, че момичето е загинало при нещастен случай. Полицаят, който се е занимавал с разследването, е бил… — Тя замълча, въздъхна и добави: — Инспектор Магуайър. Познавахте ли го? — запита Рурк.
— Да.
— Не го познавам лично, но репутацията му позори нашия отдел. Ваши познати са били и убийците на Марлена.
— Да. Те вече не са между живите.
— Ясно. — В очите й проблеснаха искрици. — Кажете ми имената им.