Докато Рурк ги изреждаше, инспекторката откриваше съответните файлове, след което набързо ги прегледа, и промълви:
— Не са били измежду примерните граждани на Дъблин. Ала са умрели по жесток начин. Бих казала, че някой е искал да им отмъсти.
— Имате право — съгласи се той.
— Хората, които са избрали този начин на живот често биват зверски убити — намеси се Ив. — Убиецът се е заел да отмъщава за смъртта им, вярвайки, че са били ликвидирани от Рурк. Жертвите му са познавали Марлена, знаели са истинските обстоятелства, при които е загинала. А Съмърсет е неин баща, който е продължил приятелството си с Рурк. Успях временно да отвлека вниманието на престъпника, но съм уверена, че само след ден-два той ще нанесе нов удар.
— Имате ли представа кого е набелязал като следваща жертва?
— От убийството на Марлена са изминали деветнайсет години, инспекторе — отговори Рурк. — Опитах се да предупредя всички евентуални жертви, но не можах да спася дори Джени.
— Мога да изискам официални сведения за семействата на шестимата убийци — започна Ив, — но това не е достатъчно. Необходимо ми е мнението на професионалист, на полицай, който познава тези хора, известно му е как разсъждават. Трябва ми списък на заподозрените.
— Изготвихте ли психологически профил на вашия човек?
— Да.
Фаръл кимна.
— Тогава да се залавяме за работа.
— Това са професионални престъпници — заяви Фаръл, която разсеяно потупваше с показалката дланта си. Бяха се прехвърлили в малка зала за съвещания без прозорци; на стената бяха монтирани три монитора. Тя посочи към първата снимка. — Райън го познавам добре. Преди пет години го изпратих в затвора заради въоръжен грабеж. Изключително жесток е, но е страхливец. От шест месеца е на свобода, но едва ли ще остане дълго извън затвора. Не отговаря на вашия профил.
Ив прикрепваше снимките към таблото в дъното на залата, като поставяше в лявата й част жертвите, а в дясната — евентуалните заподозрени. След като чу мнението на Фаръл, махна снимката на Райън.
— Майкъл О’Мали.
— Бил е в ареста в нощта, когато е бил убит Конрой. — Ив намръщено прочете информацията до снимката. — Прибрали са го за шофиране в нетрезво състояние.
— Изглежда, че прекалено често надига бутилката. — Фаръл, която се взираше в монитора, забеляза, че Майкъл О’Мали многократно е бил арестуван за пиянство и за нарушаване на обществения ред. — Освен това редовно пребива жена си. Истински сладур.
— Спомням си, че като се напиеше, започваше да бие момичето, с което ходеше… мисля, че се казваше Ани.
— Да. Ани Мърви. Сега му е съпруга и яде пердах всеки ден — въздъхна Фаръл.
— Мръсник е, но не е човекът, когото търсим. — Ив махна и тази снимка от таблото. — Какво ще кажете за симпатяга номер три?
— Нищо чудно да е вашият човек. Имала съм вземане-даване с Джейми Роуън и знам, че не е глупак. Освен това е хитър и лукав. Майка му е от богато семейство, което му позволи да получи добро образование. Той обича лукса.
— Хубавец е — промълви Ив.
— Вярно е и той знае как да се възползва от чара си. Пада си по хазарта и ако длъжниците не му платят веднага, изпраща при тях някого от биячите си. Миналата година го арестувахме за съучастие в убийство. Знаехме, че един от хората му е действал по негово нареждане, но не успяхме да го докажем и освободихме Джейми.
— А той дали е пребивал до смърт някого?
— Дори да го е правил, нямаме доказателства.
— Ще го имам предвид, но ми се струва, че е прекалено пресметлив и хладнокръвен и че предпочита други да вадят кестените от огъня. Познаваш ли го, Рурк?
— Запознахме се, когато му насиних окото и му разклатих няколко зъба. — Той се усмихна и запали цигара. — Сигурно сме били по на дванайсет. Джейми се опита да ме измами, но си получи заслуженото.
— Това бяха последните трима от списъка на най-вероятните извършители на престъпленията в Ню Йорк. Да видим колко останаха. — Фаръл преброи снимките на таблото. — Дванайсет души… Склонна съм да вярвам, че виновникът е Роуън или Черния Райли. Те са най-умните от цялата шайка.
— Тогава ще ги поставим на първо място в списъка. Но човека, когото търсим, не е само изключително интелигентен — продължи Ив и заобиколи масата. — Темпераментен е и същевременно търпелив, има голямо самочувствие. Не бива да забравяме, че е и религиозен фанатик.
— Предполагам, че е католик, ако е член на някое от семействата, които току-що обсъдихме. Повечето от тях не пропускат неделната литургия, след като в съботната нощ са се отдавали на разврат и на разгул.
— Не познавам нито католическата, нито другите религии, но по време на едно от обажданията и престъпникът използва музика от католическа погребална литургия, освен това винаги оставя на местопрестъплението статуетка на Дева Мария. Ето защо предполагам, че е католик. — Ив извади значката от джоба си. — Оставя и този „сувенир“. Сигурно означава нещо за него.