— Да му се не види! Къде ли е отишъл? Дано да е зает с купуването на някоя планета; боя се обаче, че отново си пъха носа в полицейските работи.
— Наистина ли купува планети? — полюбопитства Пийбоди.
— Откъде да знам? За разлика от него не се бъркам в работата му… — Внезапно й хрумна нещо и тя възкликна: Хотел „Сентръл Парк“! Ето къде е отишъл!
Когато излязоха от къщата, машинално потърси с поглед колата си, която винаги паркираше пред входа, за да дразни Съмърсет, и изруга.
— По дяволите, нямам превозно средство!
— Заявката ви още не е изпълнена. Резервният вариант е лично да изискате да ви бъде предоставен автомобил.
— Разбира се. Какво от това, че ще чакам само една-две седмици? Дяволска работа! — Тя нервно пъхна ръце в джобовете на новото яке и забърза към гаража, който беше пристроен така, че да не дразни окото. Масивните дървени врати бяха с железен обков и с дръжки от пиринч, а високите сводести прозорци бяха с тъмни стъкла, за да се предпази боята на колите в огромното помещение. Целогодишно климатичната инсталация поддържаше температура от двайсет и пет градуса.
Ив разкодира ключалките и притисна длан към специалната пластина.
Вратите зейнаха, Пийбоди — също. Едва след няколко секунди успя да прошепне:
— Невероятно!
— По-скоро е прекалено и дори нелепо — презрително изрече Ив. — Точно каквото може да се очаква от един богат мъж — да колекционира скъпи играчки.
— Според мен е… върхът — благоговейно промълви сътрудничката й.
Автомобилите бяха в индивидуални клетки, разположени на две нива. Тук имаше спортни модели, лимузини, въздушни велосипеди, джипове, обикновени седани и едноместни авиомобили с аеродинамични форми. Някои бяха боядисани в крещящи цветове, други — в сиво и черно. Пийбоди замечтано се загледа във въздушен велосипед за двама и си представи как се носи в небето, вятърът си играе с косите й, а до нея седи мускулест красавец.
Ала бързо се върна на земята като забеляза как Ив се запъти към малка сива кола.
— Лейтенант, предлагам да вземем този. — Тя посочи син спортен модел със сребристи джанти. Решетката на радиатора беше истинско произведение на автомобилно то изкуство.
— Това е кола за фукльовци — отсече Ив.
— Може би, но не можете да отречете, че е много бърза и сигурно е заредена с гориво. — Пийбоди подкупващо се усмихна.
— Тук всички автомобили са заредени.
Ив посегна към бутона, за да освободи малкия сив седан, но сътрудничката й възкликна:
— Моля ви, лейтенант, направете един жест заради мен. Изпитайте насладата от бързата кола, защото много скоро отново ще шофирате някоя полицейска таратайка… — В гласа й се прокраднаха плачевни нотки. — Повечето хора до края на живота си дори не могат да докоснат такъв суперавтомобил. Нека вземем него… само този път.
— Престани да хленчиш — промърмори Ив, но все пак реши да изпълни желанието й.
Пийбоди отвори вратата и възкликна:
— Тапицерията е от истинска кожа. — Тя притвори очи, сякаш вдъхваше аромата на скъп парфюм. — О, погледнете таблото — все едно е на реактивен самолет.
— Вземи се в ръце, иначе ще вземем седана.
— За нищо на света! — Пийбоди побърза да се настани на предната седалка. — Няма да мръдна оттук.
— Невероятно е, че жена с твоето пуританско възпитание може да бъде толкова плиткоумна и да проявява слабост към разкоша.
— Доста упорито работих върху себе си, за да променя пуританските си възгледи и смятам, че съм постигнала известен успех. — Тя доволно се усмихна, когато Ив седна до нея. — Лейтенант, чувствам се като на седмото небе. Може ли да пусна радиото?
— Не. Сложи си колана и си затвори устата. — Но Ив не устоя на изкушението — включи двигателя и потегли с бясна скорост.
След по-малко от десет минути спряха пред хотела.
— Забелязахте ли как тази вълшебница взема завоите? Карахте с деветдесет, а дори не се усети. Представяте ли си как лети? Предлагам на връщане да я изпробваме във въздуха. Майчице, мисля, че получих оргазъм, когато завихме по Шейсет и втора!
— Спести ми тези подробности. — Ив слезе и подхвърли ключовете на портиера, който, щом видя значката й, се отказа да поиска бакшиш.
— Искам да я паркираш така, че да не чакам дори трийсет секунди, докато я докараш.
Без да дочака отговора му, тя влезе през автоматичната врата и прекосявайки фоайето с мозаечен под се приближи до рецепцията. Показа на служителя значката си и заяви:
— Един от апартаментите е резервиран за Брайън Кели.
— Да, лейтенант. Очакваме гостът да пристигне днес следобед. Апартаментът заема целия последен етаж.
— Искам да вляза в него.