Ето защо Хавиер се изненада, когато Пауло влезе в хамбара и просто седна върху една бала сено. Очаквал бе още с появата си да се нахвърли с юмруци върху него, да крещи и буйства, но нищо подобно не се случи. Просто седеше и дишаше тежко, и тогава Хавиер разбра, че братовчед му е толкова пиян, че ако не беше седнал, може би щеше да падне.
С Пауло дойдоха още двама бодигардове, с което станаха общо четирима. След тях влезе и Мария Васкес, облечена в същите дрехи както предишната нощ, когато го бе отвлякла. Тя го огледа — съчувствено, както му се стори, — след което отиде и се облегна на стената до подпряната вила. Комбинацията от смъртоносния инструмент, меднорусата й коса, черните дрехи и яркочервеното й червило накара Хавиер да си помисли: любовница на дявола.
Последният, който влезе в конюшнята, беше Игнасио Рохо. Към седемдесетгодишен, Рохо беше слаб, с очила и ръце, изкривени от тежък артрит. Както винаги, беше с тъмен костюм и бяла риза с разкопчано горно копче, без вратовръзка. Той беше нещо като оперативен мениджър на картела и движеше всички дела, тъй като Пауло нямаше търпението да се занимава с детайли. Докато Рохо работеше за него, Хавиер винаги го бе уважавал за това, че се задоволяваше с отредената му роля. Нямаше никакво желание да оглави картела, защото съзнаваше, че онзи, на чиято глава беше короната, имаше и мишена, нарисувана на гърба си.
Рохо се огледа и застана до Мария Васкес, а Мария, която си даваше сметка за възрастта му и за болните му стави, щракна с пръсти и каза на единия от бодигардовете:
— Донеси онзи сандък на сеньор Рохо да седне.
Щом чу заповедта, бодигардът се втурна да я изпълни.
Пауло понечи да каже нещо, но се задави в гръмки кихавици. Хавиер беше забравил за алергиите на братовчед си. Когато най-после се успокои, Пауло каза:
— Това гадно сено… Защо точно тук решихме да го направим?
— Беше удобно — отвърна Мария.
— Удобно за кого? — сопна се Пауло.
Мария не се извини, което изненада Хавиер, но междувременно Пауло отново насочи вниманието си към него.
— Братовчеде — каза той, — ти ми загуби много пари. Причини ми големи неприятности.
Макар да знаеше, че е безнадеждно, Хавиер отвърна:
— Само ми кажи как мога да изкупя вината си пред теб, Пауло.
Пауло се изсмя, после отново започна да киха. При различни обстоятелства може би щеше да е комична гледка. След като престана, Пауло каза:
— Трябва да се махна от тук. Ей, ти! — обърна се той към един от бодигардовете. — Имаш ли нож?
— Да, сеньор — отвърна мъжът.
— Иди да му избодеш очите. Отрежи му ушите. И носа. По-бързо! — После се обърна към Хавиер. — Като приключи с лицето ти, ще ти отреже главата и ще я прати по пощата на жена ти. Тя винаги ме третираше като слуга.
Но бодигардът не помръдна. Вместо това погледна очаквателно към Мария Васкес.
— Какво зяпаш, дяволите те взели! — повиши глас Пауло. — Изпълнявай, каквото ти казах!
Никой не му отговори, а Игнасио Рохо се обърна към Мария.
— Хайде, да приключваме.
— Да — каза тя.
Мария погледна един от мъжете, който бе застанал зад Пауло, и му кимна. Преди братовчед му да реагира, мъжът извади берета и го простреля в тила. Дебелият Пауло падна по лице върху сламата на пода.
Хавиер притвори очи. Не можеше да повярва, че всичко това се случваше. Може би все пак му бе писано да оцелее? По всичко личеше, че Мария, със съгласието на Рохо, бе решила, че е време да поеме картела в ръцете си, и не се съмняваше, че всички в организацията ще се зарадват на тази промяна. Добрата новина за него беше, че и Мария, и Рохо бяха разумни хора, с които можеше да се говори и да се стигне до взаимноизгодно решение. Мария вече му бе отнела сто и двайсет милиона, но ако искаше още, той с удоволствие щеше да й ги даде.
— Благодаря ти, Мария — каза той. — А сега ми кажи какво да направя, за да изкупя вината си пред теб.
Мария го изгледа продължително, после поклати глава.
— Дай ми пистолета — каза тя на бодигарда, който бе застрелял Пауло.
Мъжът й го подаде и Мария пристъпи бавно към Хавиер. Макар и почти на четирийсет, тя беше красива, както винаги.
— Мария — каза Хавиер. — Не ме интересуват парите, които ми взе днес. Изобщо не ме интересуват.