— Боже! — възкликна Махоуни; гримасата на лицето беше искрена.
— Това не е всичко! — отвърна Елинор. — Топлата вода повечето време тече студена, а климатикът спря да работи още първото лято, когато започна всичко това. Днес в апартамента ми е като във фурна. Изнесоха пералните и сушилните машини от сутерена и трябва да ходя на обществена пералня през четири преки. Пощата се губи. Два пъти ми разбиваха апартамента. А пък ония Макнълти само се въртят наоколо и плашат хората.
— Разбирам — каза Махоуни, но Елинор още не бе приключила.
— Оплаках се на кого ли не. На кмета, на градския съвет, на полицията. Наех адвокат, но предприемачът има достатъчно печени юристи, на които моят не може да стъпи на малкия пръст. Засега някак си удържам положението за няколкото останали наематели, но това няма да трае вечно. До месец-два не се съмнявам, че ще съм сам-сама в сградата. И така, какво смятате да направите, за да ми помогнете?
Вместо да отговори на въпроса й, Махоуни попита:
— Чудя се защо просто не вземете парите, които този човек ви предлага. Допускам, че вече му струвате скъпо, така че ще е готов да плати, колкото кажете, а след три години, когато ви изтече договорът, така или иначе ще ви се наложи да се преместите.
— Казах ви. Не искам да се местя. — Устните й се свиха в тънка упорита черта, както на баба му навремето, когато се заинатеше за нещо. — Там ми харесва. Има паркове, в които да се разхождам. През две преки има пекарна, откъдето си купувам гевреци сутрин. Метростанцията е наблизо. Но това не са главните причини. Заела съм гражданска позиция срещу този човек и всички като него.
— Заели сте гражданска позиция?
— Именно. Такива неща се случват все по-често в страната. Места като Манхатън, Сан Франциско и Бостън се превръщат в запазена територия за свръхбогатите. Бедните хора са изгонени и на тяхно място идват баровци, които могат да си позволят милиони за жилище в тузарска кооперация или пет-десет бона месечно за наем. Дори наемите на семейните магазини скочиха толкова, че хората удрят катинара и правят път на лъскави бутици за богаташи. Онзи ден четох във вестника, че някакъв предприемач в Сиатъл се опитвал да изгони наемателите от жилищен блок, а една жена като мен му се опълчила. Затова заемам гражданска позиция.
Проблемът всъщност допадаше на Махоуни. Макар той да не вярваше, че може да спре предприемача, нищо не му струваше да вземе страната на Елинор срещу него. Да произнесе реч за нуждата от достъпни жилища и как не бива да се допуска предприемачите да тормозят обикновените хора, да прекъсват електричеството и топлата вода и да използват тактики на сплашване срещу тях. Ами да! Щеше да свика пресконференция и да покани Елинор; тя беше борбена жена, с дар слово, освен това беше фотогенична, двамата щяха да изглеждат добре на снимките. И той щеше да се впусне в дълга тирада за неравенството в доходите, за да покаже на света, че е плътно на страната на бедните хора като Елинор Добс.
След това той щеше да се срещне с въпросния предприемач и да му каже да престане с глупостите, поне за известно време, и така щеше да изглежда герой и закрилник на онеправданите. Можеше да го посъветва да обвини за случилото се своите подчинени — братята Макнълти; да каже, че са се престарали и че той не одобрява техните действия. И накрая да предложи на Елинор сделка, на която да няма как да откаже; по дяволите, с парите, които тази жена му струваше вече с ината си, той би могъл да купи къща на Кейп Код! Да, Махоуни щеше да се обяви за застъпник на бедните и да изглежда добре в тази роля, а накрая, когато наистина се наложеше Елинор да се премести, поне щеше да й каже, че е направил всичко по силите си… и да извърти така нещата, че да изкара републиканците виновни за всичко.
— Кой е предприемачът? — попита той.
— Шон Калахан — отвърна Елинор.
Махоуни почти се усмихна. Нещата се нареждаха перфектно. Той познаваше Калахан. Знаеше и за проекта му в Бостън. Беше нещо гигантско, а сградата на Елинор съставляваше една много малка част от него.
Но той остана невъзмутим и не каза нищо. Вместо това промърмори:
— Калахан. Да, чувал съм за него. — Каза го с такъв тон, сякаш смяташе бизнесмена за олицетворение на злото.