— Конгресменът знае това, Шон. Но съм сигурен, че вече сам си се убедил: по-добре е да го имаш за съюзник, отколкото за враг.
— Не си никакъв адвокат. Ти си най-обикновен рекетьор.
Демарко се изненада от гнева на Калахан. Очаквал бе бизнесменът да допуска, че Махоуни ще изисква някаква сума като цена за помирението им. Но не, едва ли парите бяха тези, които тревожеха Калахан, макар сумата да не беше малка. Беше бесен, защото не бе свикнал да му извиват ръцете по този начин, и Демарко не го упрекваше за това — не че изобщо му пукаше за него.
Демарко стана от мястото си.
— Не ме изпращай, Шон. Надявах се обаче, от името на конгресмен Махоуни, още тази вечер да постигнем някакво споразумение. — Той се обърна и тръгна към вратата, но се спря и се извърна към Калахан. — Между другото, чувам, че си имал някакви работници на Дилейни стрийт, които може би не са американски граждани. Защо не вземеш да…
— Това е шантаж! — отвърна Калахан. — Искаш да ми кажеш, че ако не си платя, Махоуни ще прати и имиграционните власти?
— Разбира се, че не, Шон. Нито пък ще спомена пред конгресмена, че си използвал по негов адрес думата шантаж. Опитвам се да ти направя услуга. Просто те съветвам, че е в твой интерес да накараш онзи строител… как му беше името? Фланаган? Фланъри? Накарай го да ползва хора с изрядни документи. Нещо май се е поотпуснал в това отношение, както и при изхвърлянето на азбеста. Е, благодаря ти за отделеното време, Шон. Ще предам на конгресмена, че си решил, което си е твое право, разбира се, да не подкрепиш кампанията му.
Демарко бе извървял половината път до вратата, когато Калахан извика:
— Чакай малко, по дяволите!
Демарко си помисли, че Калахан вероятно бе пресметнал наум колко му струва всеки час отлагане на „Дилейни Скуеър“ и бе решил, че на този фон петдесет бона са нищо.
— Кажи на Махоуни, че имаме сделка, ако не възникват повече проблеми с проекта ми и разкара данъчните с тъпия им одит.
— Боя се, че е твърде късно одитът да бъде спрян, Шон. Как си представяш Махоуни да се меси на данъчните? Те веднага ще решат, че злоупотребява със служебното си положение, за да ходатайства за свой дарител…
— Шегуваш ли се?! Нали той ги прати да…
— Ако не броим одита, Шон, Махоуни е на твоя страна оттук нататък. Имаш думата му. Но парите ще ми трябват до утре по обед. В брой. Надявам се, че разбираш…
— Ще ти се обадя. А сега се разкарай от дома ми.
16
Стиснал в дясната си ръка евтино куфарче — придобито заедно със съдържанието си с любезното съдействие на Шон Калахан — Демарко влезе в пъб „Ландсдаун“, който се намираше през улицата точно срещу „Фенуей“.
Беше претъпкана с шумни фенове на „Ред Сокс“, повечето вече пияни, макар до началото на мача да оставаха над два часа.
„Ландсдаун“ беше традиционен ирландски пъб с продълговат махагонов бар, над който висяха конусовидни абажури от цветно стъкло, а по стените бяха окачени реклами на уиски „Джеймисън“ и бира „Гинес“. Демарко знаеше от предишни идвания тук, че дървото, от което бяха изработени рафтовете с бутилки зад бара, беше внесено от Ирландия. По някаква неясна за него причина една цяла стена в помещението беше заета от библиотека от тъмно дърво с гравирани витрини, пълна със стари томове и всевъзможни антикварни джунджурии. Отстрани до нея, седнал сам на маса за четирима, Делрей отпиваше от чаша с бира. Колкото и да беше пълно заведението, около масата на Делрей се издигаше сякаш невидима стена; дори агресивните бостънски запалянковци смътно усещаха, че за тях е по-добре да не навлизат в личното му пространство.
Делрей беше по бермуди и бяла тениска без ръкави; по ръцете му се виждаха несръчно изрисувани затворнически татуировки. Може би татуировките имаха допълнителен възпиращ ефект върху останалата клиентела, давайки да се разбере, че едва ли е безопасно някой да се блъсне в масата му или да му разлее бирата. Както обикновено, очите на Делрей бяха скрити зад слънчеви очила.
Демарко седна на стола срещу него и каза:
— Не можа ли да се сетиш за някое по-тихо място за среща?
— Ще гледам мача. Никога преди не бях гледал мач на „Фенуей“ и реших да използвам случая, преди да са го съборили, за да построят друг стадион на негово място.