Махоуни позвъни на Маги и й нареди да прати някое от децата. Надяваше се да е пак хубавата студентка, но вместо нея в кабинета влезе едно от момчетата — слабо и високо, вероятно гений, понеже Маги други не наемаше; и със сигурност от богато семейство, понеже Маги подбираше само такива, чиито родители биха подпомогнали кампанията на Махоуни.
— Как ти беше името? — попита той момчето, макар никога да не бе чувал името му.
— Мейсън Станхоуп — отвърна младежът.
Какво име! Махоуни познаваше бащата — адвокат, натрупал парите си с водене на колективни дела срещу различни авиокомпании и живееше в къща като замък на Мартас Винярд — още едно от местата, където само богаташи можеха да си позволят да живеят.
— Мейсън, това е Елинор Добс. Искам да си запишеш всичко, което има да ти каже. Елинор, изложете пред Мейсън фактите. Дати, хора, с които сте се срещали, какво точно са направили братята Макнълти. И Мейсън, кажи на някого от колегите ти, например на онова момиче, което донесе речта ми, че искам да разбера закона за изгонване на хора от жилищата им. След като чуеш Елинор, ще разбереш какво имам предвид. И по-живо, Мейсън. Утре двамата с Елинор ще дадем пресконференция, така че действай! Ясно?
— Да, сър — отвърна Мейсън.
— Наистина ли ще ми помогнете? — попита недоверчиво Елинор.
— Разбира се — отвърна нейният застъпник.
3
Махоуни нареди на Маги да пусне следващия посетител, но междувременно да се свърже с Шон Калахан.
— Кажи на Шон, че искам да се видим довечера, между шест и седем, на по едно питие в „Копли“.
Следващият посетител беше възрастна жена, издокарана с дрехите, с които вероятно ходеше на църква, включително синя шапка с перо и бели ръкавици. Беше донесла чиния домашно приготвени бисквити с шоколад, които се оказаха доста вкусни. За изненада на Махоуни, бе дошла да се жалва, че „Комкаст“ били монополизирали интернет услугите в Бостън, като непрекъснато вдигали тарифите си и принуждавали хората да поръчват цели пакети, за да им излезе по-евтино. Според нея интернетът трябвало да бъде общодостъпна услуга като водоснабдяването и канализацията, но сега бедните хора — заради демона „Комкаст“ — трябвало да ходят до библиотеката, за да се вържат в мрежата, когато си търсят работа или нещо друго. Жената държеше да знае защо Махоуни още не е отишъл да срита задника на онзи мухльо, шефа на Федералната комисия за далекосъобщенията, който без друго бил едва ли не на заплата в „Комкаст“.
Махоуни посочи, че ФКД току-що бе блокирала сливане между „Комкаст“ и „Тайм Уорнър“ тъкмо за да попречи на „Комкаст“ да монополизира пазара, но тя възрази, че това не помага на градове като Бостън, където „Комкаст“ вече е монополист. Махоуни знаеше, че е права, но не искаше да дразни „Комкаст“, които му бяха спонсор, а вероятно и на всички останали членове на Конгреса, и тъкмо се чудеше как да обвини републиканците, когато Маги подаде глава през вратата.
— Извинете, че ви прекъсвам, господин конгресмен, но господин Калахан каза, че тази вечер не му е удобно, и попита дали не може срещата да остане за друг път.
— Не му е удобно ли? — възкликна Махоуни. — Ах, това нагло…
За малко да каже „копеле“, но се сети, че жената е още там. Махоуни знаеше, че дори да поиска среща с президента на Съединените щати, той ще му отдели време, стига в този момент да се намира в града. Докато тоя никаквец Калахан си мислеше, че след като има няколкостотин милиона, може да го върти на пръста си.
— Обади му се пак и му кажи, че ако не дойде да се срещне с мен довечера, утре ще чуе на пресконференцията ми как ще спра строежа му на Дилейни стрийт.
— Разбрано, сър — каза Маги.
— И така, госпожо Уотърс, докъде бяхме стигнали? — обърна се той към жената, поела на кръстоносен поход за безплатен интернет.
Няколко минути по-късно Маги отново надникна в кабинета му.
— Господин Калахан ще бъде в „Копли“ в шест часа.
— Това е друго — ухили се Махоуни и протегна ръка, за да си вземе още една бисквита.
Хотел „Феърмонт Копли Плаза“ е построен през 1912 г. и се намира през улицата срещу Копли Скуеър, на една пряка от прочутата църква „Света Троица“, основана през 1733 г., където са коленичили за молитва поколения епископални християни. Малко по на юг се издига Старата южна църква с нейната великолепна камбанария. Сякаш първото нещо, което новите заселници на Нова Англия са направили още със слизането си от кораба, е било да построят църква; ако зависеше от Махоуни, би построил кръчма с топла връзка към публичен дом.