И така, ако духнеха преди делото, щеше да се наложи да се свират в някоя миризлива дупка в Пенсилвания, за да не плащат една камара пари за квартира, и в крайна сметка да си намерят работа. Но понеже никога преди не бяха упражнявали истинска професия, каква ли работа щяха да си намерят? Да мият чинии в ресторант? Или коли в автомивка? Досега поминъкът им бе зависил изцяло от бара и личните познанства с хора — като оня Сориано, — които можеха да използват услугите им за дребни престъпления.
Същевременно те знаеха, че могат да излежат присъдата. Досега най-дългият период, който бяха прекарали зад решетките, беше две години, но не се съмняваха, че ако се наложи, могат да изкарат и десет. Без да полудеят и да си прережат вените. Най-вероятно щеше да се наложи да влязат в някоя бяла банда, за да не бъдат убити от цветнокожите, но какво от това? Освен това всеки ден щяха да вдигат гири и понеже нямаше да могат да пият, щяха да излязат от там в страхотна форма. В затвора щяха да си създадат връзки, които после да им бъдат безценни за бизнеса. За рецидивистите затворът беше страхотно място за създаване на контакти.
Да, трябваше да издържат — стига да ги сложеха в един и същ затвор. Докато бяха заедно, нищо не можеше да ги уплаши.
— Какво ще правим с Демарко? — попита Рой.
— Ще го пречукаме — отвърна Рей.
18
Единственото, което Демарко искаше в този момент, бе да се върне във Вашингтон.
Идеята да остане в Бостън, докато братята Макнълти бяха на свобода, не му допадаше никак, но нямаше избор. И той, както и Махоуни, държеше Макнълти да си платят за случилото се с Елинор Добс. Калахан беше главният виновник за състоянието й; братята бяха просто оръдията, които бе ползвал.
Дошла му бе идея как да се справи с Калахан, но все още не искаше да изиграе този коз. Това, което можеше да направи, бе да предложи на братята сделка: намалена присъда срещу съгласието да свидетелстват, че Калахан им е наредил да убият или осакатят Елинор, след което полицаите можеха да задържат Калахан по обвинения в съучастие в опит за убийство. Разбира се, щеше да се наложи Махоуни да понатисне подходящите щатски или федерални прокурори с либерални разбирания, за да доведат нещата до край.
На Демарко обаче тази идея не му допадаше особено, понеже би означавала братята да лежат по-кратко време в затвора, докато той искаше да останат дълго зад решетките. Затова предпочиташе специално за Калахан да измисли нещо по-завързано.
Калахан обаче беше съвсем различно животно от братята Макнълти. Не беше дребен гангстер, а милионер. Това означаваше, че ако извършеше престъпления, те щяха да са сложни и добре прикрити — престъпления, свързани с укриване на доходи или с намиране на всевъзможни вратички в закона с цел постигане на максимална печалба. Калахан не беше от онези, които можеш да подведеш да извършат някаква глупост, например да натоварят в колата си сандък с автомати, и Демарко си даваше сметка, че няма никакъв шанс да докаже участието му в противозаконни дейности. Но дори да излезеше наяве, че Калахан е нарушил закона, той беше достатъчно богат, за да наеме цял отбор високоплатени адвокати, които да се погрижат клиентът им да не прекара и ден в затвора.
Той можеше да продължава и занапред да пречи на работата на Дилейни стрийт, но какъв бе смисълът от това? Елинор вече я нямаше там и каквито и проблеми да му създадеше той, Калахан щеше да завърши проекта си и да натрупа състояние.
И така, какво да прави с него? В крайна сметка, независимо дали това му допадаше или не, двамата с Махоуни може би щяха да се задоволят с факта, че са използвали парите на Калахан, за да тикнат братята в затвора, докато Калахан не само щеше да отърве кожата след онова, което бе сторил с Елинор, но и щеше да натрупа още по-голямо богатство.
Както гласеше онази стара поговорка: животът е скапан, но затова пък кратък. По-точно животът беше скапан за хора като Елинор, за такива като братята Макнълти, но не и за хора като Калахан с неговия дворец на Бийкън стрийт и великолепната му млада съпруга.
Внезапно на Демарко му хрумна, че той всъщност не знае кой знае какво за Калахан и че би трябвало да направи съответните проучвания. Или може би просто търсеше начин да убие времето, понеже не се сещаше какво друго да върши.