И един от тези проблеми може да е някой като Елинор Добс, помисли си Демарко.
— Но първото, което той трябва да направи, преди да приключи с проектирането и да купи земята, е да събере парите — продължи Розенбърг. — Доколкото съм чувал, при „Дилейни Скуеър“ става дума за около петстотин милиона долара. Шон не може просто да влезе в местната банка и да поиска заем, сякаш купува къща. За проект от този мащаб трябва да убеди една или повече от големите банки да му отпуснат кредит, но те ще му дадат само до осемдесет процента от онова, което му е нужно. Останалите двайсет процента трябва да набави от други източници или да използва свои собствени пари, като, предполагам, неговите не са ликвидни. Тоест става дума за сто милиона, които трябва да измоли от частни инвеститори.
Розенбърг отпи от чая си.
— Другото е, че банката не му дава всичките осемдесет процента наведнъж. Парите се отпускат на траншове, при достигане на определени етапи от проекта. Например отпускат му се двайсет процента, за да купи земята, после, когато това е изпълнено, още десет процента, за да събори наличните сгради. Това означава, че ако Шон не напредва по график, банката може и да не му даде парите, които е договорил, за да осъществи проекта си. В никакъв случай няма да му дадат парите наведнъж, та когато той ги профука, да останат с пръст в уста и с една голяма празна дупка в земята.
— А защо му отпускат само осемдесет процента, а не цялата сума? — попита Демарко.
— Защото искат Шон и разни други да заложат собствен капитал в играта. И, което е още по-важно: банката държи да принуди Шон да използва свои активи или да се обърне към други инвеститори, ако проектът запъне някъде, вместо да й подлага ръка за още. Както казах, сложно е, но в крайна сметка Шон явно е бил принуден да играе с големи суми свои пари или да намери богати инвеститори, за да дадат двайсетте процента, които не са му стигали. Онова, което трябва да разбереш, е, че хора като Шон Калахан ходят по въже всеки път когато се опитват да реализират проект, и не е нужно много, за да паднат от въжето. Изкопаят някой скелет от земята и проектът спира, докато решат дали е индианско гробище или някой мафиот е пречукал друг и го е заровил на това място преди сто години. Или пък заводът, който произвежда агрегатите за централната климатична инсталация, излиза в стачка и Шон увисва, докато работниците не се върнат отново в цеховете. Всеки, който някога е монтирал нова кухня в дома си, знае колко неща могат да се объркат. Майсторите откриват мухъл под старите секции; новите не пасват на определените места; от строителен надзор те карат да изкъртиш току-що положеното окабеляване, защото не било по стандарта… А ако смяташ, че монтирането на нова кухня е трудна задача, представи си какво е да построиш офис сгради и хотел върху петдесет и шест декара площ в Централен Бостън.
Демарко кимна замислено.
— Виждал съм много хора да фалират — продължи Розенбърг. — Отхапват голям залък, без да могат да го сдъвчат; възникват проблеми и докато усетят какво става, синдиците идват. Допускам, че Шон има заеми до шията и ако „Дилейни Скуеър“ не върви поне криво-ляво по график и в рамките на бюджета, банката ще престане да му дава пари, за да завърши проекта. След което инвеститорите му ще загубят парите си, Шон ще потъне, ще се прости с голямата си къща на Бийкън Хил и може би с всичко останало, което притежава.
Демарко определено харесваше чутото дотук, докато Розенбърг не добави:
— Имай предвид обаче, че големите предприемачи очакват да възникнат проблеми и предвиждат бюджет, за да ги посрещнат. Да вземем Елинор Добс. Ако тя не го беше забавила, нещо друго щеше, а Шон най-вероятно разполага с повече от достатъчно пари по перо непредвидени разходи, за да се оправи с някого като нея, така че едва ли е твърде загазил, поне засега.