— Придърпайте си стол — каза тя, като посочи двата големи дървени стола в другия край на верандата.
Демарко се подчини.
— Соня каза, че ви праща Джон — продължи Адел.
— Не ме праща той, но работя за него.
— И как е старият развратник?
Като член на висшето бостънско общество по време на брака си с Калахан, който беше един от основните дарители на конгресмена, Адел със сигурност се бе срещала повече от веднъж с Махоуни на партита и вечери за набиране на средства. А с нейния външен вид бе ставала жертва и на наглото му ухажване.
— Все си е такъв, развратен — отвърна Демарко.
— Той ми харесва. И така, какво те води насам, Джо?
— Гледахте ли пресконференцията на Махоуни за проекта на бившия ви съпруг на Дилейни стрийт?
— Не, не съм. Не следя новините редовно.
— Тогава позволете да ви разкажа за една жена на име Елинор Добс и начина, по който Калахан се отнесе с нея.
Демарко й описа накратко опитите на Калахан да изгони Елинор от апартамента й, падането по стълбите и сегашното й състояние. Докато говореше, Адел пресуши чашата до шезлонга си.
— Господи! Какъв ужас! — възкликна тя, когато Демарко приключи, макар по тона й да не личеше, че е чак толкова ужасена.
Той допускаше, че Адел едва ли би могла да се постави на мястото на Елинор, и че за нея емпатията е рядко усещане. Освен това бе готов да се обзаложи, че ако Калахан не я бе напуснал, тя би го защитила за всяко нещо, което бе сторил, за да се отърве от Елинор Добс.
— Но аз все още не разбирам защо си дошъл, Джо. Може би очакваш да направя нещо за тази бедна женица?
— Не. Дойдох тук, защото чух, че Шон се е възползвал от вас при развода ви и…
— Възползвал се! Мръсното копеле направо ме съсипа. Виждал се е с онази малка мръсница цяла година преди да се разделим, като ме лъжеше, че пътува до Савана, за да договаря сделки! Е, тогава минаваше мис Джорджия и определено мина мен. Прехвърляше парите си на места, където да не мога да ги пипна, и накрая адвокатът му прегази като валяк некадърника, когото бях наела. Имах късмет, че изобщо успях да изкопча нещо.
Демарко не сметна за нужно да издава какво бе научил от Карл Розенбърг: че при развода си Адел бе получила осемцифрена сума. Вместо това каза:
— Вие сте красива жена и според мен той е пълен идиот, за да ви остави.
Малко ласкателство нямаше да навреди.
— Но така и не ми каза защо си дошъл, Джо. Какво точно искаш от мен?
Предвид отношението й към Калахан Демарко реши, че няма смисъл да увърта повече.
— Ако трябва да бъда напълно откровен, Адел, надявам се с твоя помощ да измисля начин как най-добре да отмъстя на Калахан заради онова, което стори с Елинор Добс.
Известно време Адел го гледа мълчаливо, после избухна в смях.
Идеята да отмъсти на бившия си съпруг определено не беше лишена от привлекателност. Освен това на Демарко му се стори, че е леко пияна, сякаш онова в чашата й не беше газирана вода. Тя извърна глава и извика:
— Соня!
Едрата прислужница се появи намръщена на верандата и каза:
— Да, госпожо.
— Направи ми още една водка с тоник и една за Джо.
След като прислужницата се оттегли, тя обяви:
— Много бих желала да ти помогна, Джо. Честно! Онова копеле го заслужава след всичко, което ми причини, но не виждам с какво мога да ти бъда от полза.
— Може и да не стане — каза Демарко. — Но искам да намеря начин да спра проекта на Дилейни стрийт. Според Карл Розенбърг…
— Такъв прекрасен човек — прекъсна го Адел. — А Шон се отнесе така долно към него.
— Така е. Както и да е. Карл твърди, че Шон най-вероятно е затънал до гуша в дългове и ако има начин да спрем строежа на Дилейни стрийт за достатъчно дълго време или да накараме инвеститорите му да си поискат парите, той ще затъне. Но не виждам как бихме могли да го направим. Надявах се да науча от теб нещо, което бих могъл да използвам.
В този момент прислужницата се появи отново на терасата с двете водки с тоник. Адел започна да казва нещо, но вместо това вдигна чашата до устата си и отпи глътка-две; Демарко си каза, че се опитва да вземе решение.
— Провери ли откъде Шон е взел парите, за да инвестира в „Дилейни Скуеър“? — попита накрая тя.
— Не — отвърна Демарко. — Трябваше ли?