Адел отново се поколеба.
— Някъде преди осем години двамата с Шон отидохме на почивка, за да отпразнуваме годишнината от сватбата си. Бяхме в един хотел в Лос Кабос, на Калифорнийския залив. Мястото е страхотно, обслужването беше невероятно. Докато бяхме там, се запознахме с прекрасно семейство мексиканци, Хавиер и Даниел Кастро. Даниел е на моите години и е много красива. Хавиер е с десетина години по-възрастен от Шон и прилича на кинозвезда. При това има превъзходни обноски, изтънчени, бих казала. Когато разговаря с теб, те кара да се чувстваш най-важният човек на света, за разлика от Шон, който повечето време дори не слушаше какво му говоря. Аз просто се влюбих в тях двамата.
— Добре — каза Демарко, който още не разбираше накъде бие Адел.
— Е, ние веднага забелязахме, че Хавиер се движи с цял отряд бодигардове, сякаш е политик или нещо такова. Нали разбираш, сурови мъже с костюми и говорят в някакви микрофони в ръкавите. Като Тайните служби.
Ооо! — каза си Демарко, който вече се досещаше накъде отиват нещата.
— Ние не обърнахме много внимание на охраната му. Все пак това е Мексико, наркобанди, насилие, отвличания и какво ли не, и си казахме: нормално е богатите мексиканци да ходят с частна охрана. Както и да е, за десетте дни, докато бяхме там, станахме близки приятели. Шон и Хавиер играеха голф и ходеха за риба, а ние с Даниел яздехме коне и обикаляхме по магазините. Всъщност с бодигардовете на Хавиер бяхме напълно спокойни, докато пазарувахме. Аз определено се чувствах в безопасност с тях. Разбира се, мъжете си говореха за бизнес, Шон разправяше на Хавиер за проектите, по които работеше тогава.
Тя отпи от чашата си и продължи:
— Когато попитахме Хавиер с какво се занимава, той отвърна, че има участие в няколко фирми. Телекомуникации, голям циментов завод в Мексико, недвижими имоти и така нататък. Една вечер, докато си пийвахме четиримата, Шон му разправи за един проект, който тогава беше още в предварителна фаза. Става дума за „Дилейни Скуеър“. По онова време Шон още търсеше инвеститори и бе наел архитект да му изготви някои скици; Хавиер каза, че би могъл да инвестира в него. Три месеца по-късно, след като бе направил за себе си съответните проверки, Хавиер вложи пари в проекта на Шон. По онова време с мъжа ми все още разговаряхме за бизнес, но така и не знам какъв е делът на Хавиер. Знам само, че Шон се впечатли и му беше благодарен. Но Шон също бе направил съответните проверки и бе научил, че Хавиер не е обикновен инвеститор. Той се оказа глава на един от най-големите наркокартели в Мексико.
— Не! — възкликна Демарко.
— Именно. Шон разбра, не знам точно от какви източници, че когато се запознахме с Хавиер и Даниел, Хавиер се оттеглял от ръководството на картела, като го предавал на един свой братовчед, а до развода ни вече напълно бил скъсал с наркобизнеса. Сега е просто преуспяващ мексикански бизнесмен.
— Искаш да кажеш, че Хавиер пере пари от наркотици през проекта на Шон? — попита Демарко.
Адел вдигна рамене.
— Не съм сигурна дали изобщо пере нещо. Знам, че не е изпращал на Шон кашони с пари. А когато зададох на мъжа ми практически същия въпрос, понеже тогава не исках той да влезе в затвора, защото се е замесил с наркотрафикант, Шон ми каза, че доколкото знаел, парите били чисти и били на консорциум, регистриран на Кайманите като фирма за рисков капитал или дружество за недвижими имоти. Аз самата не знам нищо със сигурност. Знам само, че са на човек, който навремето е продавал дрога.
Демарко отпи от чашата си, докато умът му трескаво обработваше чутото. Имаше представа по какъв начин би могъл да използва това, което Адел току-що му бе казала, но не беше сигурен, че му се навлиза в тази тема. В това време тя си седеше на шезлонга, видимо доволна от себе си.
— Поддържаш ли още някаква връзка с Даниел? — попита накрая той.
— О, да. Също и с Хавиер. За разлика от Шон Калахан Хавиер е от онези мъже, които никога не биха напуснали жените си. Много обичам да съм с тях. Веднага след развода Даниел беше усетила, че съм в депресия, и ме покани на гости у тях в Мексико Сити. Имат страхотна къща там. Гостувах им цяла седмица и си прекарахме вълшебно. Когато Даниел идва в Ню Йорк, излизаме заедно по магазините. Тя има дъщеря, която следва в Колумбийския. Момичето е достатъчно красиво, за да се снима във филми, но предпочита да стане режисьор или сценарист. Както и да е. Семейство Кастро имат апартамент в Манхатън и когато Даниел идва при дъщеря си, понякога се виждаме.
— А Хавиер идва ли със съпругата си в Ню Йорк? — попита Демарко.