— Може пък да е за добро — отговори Рей. — Където и да отива, наоколо ще има по-малко хора, отколкото в Провидънс или Бостън.
Известно време пътуваха мълчаливо, после Рой каза:
— Мислех си за онова там с Дорийн, кажи го де… пълномощното, което трябвало да й извадим, за да върти бара, докато сме вътре.
— Е, и? — попита Рей.
— А какво ще кажеш направо да й го прехвърлим?
— И защо, по дяволите, да й го прехвърляме?
— Ами какво правим, ако съдията ни тресне някоя глоба и трябва да продаваме бара, за да я платим? Или пък се окаже, че има закон, който не позволява на затворници да притежават лиценз за продажба на алкохол? Или пък ако случайно ченгетата открият Кениън и той вземе да си признае, че ние сме го накарали да ни съучастничи с оная жена? Тя може да ни съди и като нищо ще ни вземе бара.
— Имаш право — каза Рей. Този път по-малкият му брат казваше верни неща. — А смяташ ли, че можем да имаме толкова доверие на Дорийн? Ако й прехвърлим бара, може просто да го продаде и да изчезне.
— Дорийн знае, че ако направи такова нещо, ще я намерим и ще я пребием. Освен това тя е като нас. Не познава друго място освен Бостън, пък и майка й живее тук. Но едно нещо ще ти кажа, което трябва да й набием в главата: да не е посмяла да сменя името на бара!
Слънцето се бе скрило зад хоризонта и Демарко виждаше зад себе си фаровете на колата с братята. Когато наближи на километър и половина до изоставената сергия за плодове, той се запита: сигурен ли си, че искаш да го направиш?
В плана му имаше три потенциални проблема, първият и най-важен от които беше, че братята биха могли да имат пистолети.
Вторият проблем бе, че не можеше да се предвиди със сигурност какво щяха да направят, когато стигнеха до разклона зад сергията. Ако не постъпеха, както очакваше от тях, той също можеше да загине, защото едва ли беше в състояние да се бие и с двамата едновременно.
И третият проблем беше, че като нищо е надценил способността си да ги победи един по един. Беше достатъчно силен и мотивиран, но това бяха двама мъже, свикнали да се бият, докато той не беше.
Да се върна ли обратно в Бостън, или да следвам плана си? — питаше се Демарко. Накрая реши, че ще изпълни докрай замисъла; не го ли направеше, те пак щяха да го подгонят и евентуално да го спипат на място, където нямаше да има сегашните предимства. Пък и истината беше, че той нямаше търпение да премери сили с тях. Имаше да им връща за побоя, който му бяха нанесли.
Когато стигна до сергията за плодове, той отби колата и от този момент нататък всичко протече много бързо.
Демарко дръпна лостчето под арматурното табло, за да освободи ключалката на предния капак, грабна чорапа с картофа и слезе от колата. Той мина отпред и повдигна капака, после застана леко встрани от колата, за да се вижда от приближаващите автомобили. Беше готов да побегне във всеки миг, а автомобилът на братята Макнълти се приближаваше с бясна скорост към него.
— Я гледай! — провикна се Рой. — Повредила му се е колата!
— Падна ни това копеле — възкликна Рей. — На километри наоколо няма жива душа.
И той даде газ.
Усмивките на двамата братя бяха като кучешко озъбване.
Демарко видя как колата увеличи скорост и когато се приближи на стотина метра от него, побягна. След секунди беше при сергията за плодове. В тъмното, с черните си дрехи, беше почти невидим; приличаше на движеща се сянка.
— Видя ни! — каза Рой.
— Ще го хванем! — каза Рей и натисна спирачките.
Королата повлече гуми и спря, като за малко не се блъсна в задната броня на колата на Демарко. Те грабнаха бухалките за убиване на риба и хукнаха след него. С малките дървени боздугани в ръцете си и както бяха по къси панталони и маратонки на бос крак, братята приличаха на някакви пещерни хора, тръгнали на лов.
Когато подминаха сергията за плодове, те се спряха.
— Мамка му, къде изчезна той? — възкликна Рей. — Едва ли е далече, освен ако не е олимпийски шампион по бягане. Крие се някъде наоколо.
— Да, но тук е тъмно като в рог — каза Рой. — Трудно ще го видим. Дали Дорийн няма фенерче в колата?
— Нямаме време да търсим фенерче. Ако той има телефон, най-вероятно вече вика ченгетата. Трябва да действаме бързо.
Рей посочи с пръст наляво.
— Виждаш ли оня навес ей там?
— Да — отвърна Рой.