— Коя? — попита Махоуни.
Той вече я знаеше, Елинор му бе казала, че иска да заеме гражданска позиция.
— Жената гони цели, които са чисто политически. Според нея такива като мен, които създават работни места и плащат данъци, правят града недостъпен за обикновените хора. За това е цялата шумотевица. За единия процент, лишаващ деветдесет и девет процента от жилища, които да са им по джоба. Този тъпан бие тя.
— И е права, ако питаш мен.
— Не! Изобщо не е права! Хората с пари, хората с мозък, амбиция и образование имат право да живеят в прилични жилища. Дори, бих казал, в луксозни. А пък аз имам правото да им ги построя, след като ги искат. Или може би държиш градът да заприлича на Детройт? Може би очакваш хората, създаващи работни места и плащащи данъци, да отидат някъде другаде? Съжалявам, но това е животът. Винаги е бил такъв и винаги ще бъде. В тази страна комунизмът не е на почит, така че не можем да гарантираме на всеки един и същ стандарт на живот. Живееш така, както си заслужиш. А откачалки като Елинор Добс не разполагат с някакво дадено им от Бога право да спират прогреса.
Когато спря да говори, лицето на Калахан беше червено като тапицерията на креслото. Махоуни въздъхна.
— В случая не мога да взема твоята страна, Шон. Съжалявам, но няма как да подкрепя богат човек като теб, при положение че хора като Елинор страдат. Поне не публично.
— Колко пари ти даде Елинор Добс за последната кампания, Джон? Защото от мен получи петдесет бона.
— И аз го оценявам високо, Шон, честна дума. Но след като на всеки две години трябва да ме преизбират, поне си давам вид, че ми пука за хора като Елинор Добс, понеже те са много повече, отколкото такива като теб. Затова те моля да намериш начин да се разбереш с нея и да престанеш с това тъпанарско извиване на ръце. Може леко да забавиш проекта си, но накрая всички ще са доволни. А пък утре, вместо да свикам пресконференция и да кажа, че Шон Калахан е злодей и хулиган, ще обявя, че съм разговарял с него и той е добро момче. Ще кажа, че за него може би са работили отделни хора, които са кривнали от правия път, но той ще се отърве от тях и ще стори едно добро дело за Елинор и останалите наематели в сградата.
Около минута Калахан не отговори. Просто седеше неподвижно и гледаше втренчено в кървясалите сини очи на Махоуни. Накрая каза:
— Не.
— Не какво?
— Не, няма да сторя добро дело. Опитах се да го направя, но тя държи да ме прецака. А мен ме чакат инвеститори, за да довърша проекта. Имам график и с всеки ден закъснение трупам загуби.
— Искаш да кажеш, че намалява печалбата ти — подхвърли Махоуни. — С това нещо няма как да загубиш пари.
Калахан не отговори.
— Шон, моля те да постъпиш разумно.
Калахан се изправи.
— Върви по дяволите, господин конгресмен. И следващия път, когато дойдеш с протегната ръка за дарение, ще ти кажа същото. Освен това ще говоря с приятелите си как Джон Махоуни е човек, който първо ти взема парите, а после те прецаква, за да се хареса на избирателите. Така че върви по дяволите. На теб такива като мен ти трябват много повече, отколкото ти на нас. При следващите избори ще помогна на съперника ти да спечели и съм сигурен, че той ще намери начин да ми се отблагодари.
С тези думи Калахан се обърна и си тръгна.
Шон Калахан излезе бесен от „Копли“ — толкова ядосан, че едва виждаше къде ходи. „Дилейни Скуеър“ беше най-сложният строителен проект, с който някога се бе захващал, а сега на всичко отгоре се намесваше и този лицемер Махоуни. Но докато крачеше обратно към офиса на Екзетър стрийт, той си каза, че може би не е трябвало да избухва така. Определено не биваше да използва такива думи. Трябваше да подходи по-дипломатично. Можеше дори да излъже Махоуни, че ще се опита да постигне някакво споразумение с Добс. Но после си помисли: майната му! Както бе казал на Махоуни, той му трябваше повече, отколкото Махоуни на него. Имаше и друг, по-голям проблем: хората, инвестирали в „Дилейни Скуеър“, не бяха от онези, които можеше да си позволи да разочарова. Трябваше да разкара онази стара кучка от сградата и от живота си, и то веднага.
След като Калахан си тръгна, Махоуни си поръча още едно питие. Кипеше отвътре.