Противно на очакванията на Демарко, Рей не се спря на известно разстояние от него. Той вярваше, че брат му е убит, и единствената му мисъл бе как да отмъсти. Затова с всички сили се нахвърли върху Демарко, без колебание, вдигнал бухалката в дясната си ръка, готов да я стовари върху черепа му. Но не забеляза, че Демарко се е снабдил със същото оръжие.
Демарко изчака, докато Рей стигна на около три метра от него, без вече да може да се спре, и запрати бухалката по главата му. С всички сили, точно както бе замахнал и с картофа. И не пропусна. Късата бухалка се превъртя веднъж във въздуха и уцели Рей точно между очите.
Главата на Рей залитна назад от удара и преди да бе успял да реагира, Демарко се нахвърли върху него. Първият му удар разби носа на Рей и след него Демарко продължи да удря — ляв, десен, ляв, десен, — докато го повали на земята, но и тогава не спря, докато той мърдаше.
Демарко трябваше да мобилизира цялата сила на волята си, за да спре да бие Рей. Не искаше да го убива, или по-точно, не желаеше да поеме правните последици, ако го убиеше. Затова го остави да лежи на земята и се изправи; гръдният кош го болеше от усилието.
Сега му оставаше само да аранжира сцената така, както искаше да я заварят полицаите. Най-напред извади връзките от маратонките на Рей и върза ръцете му с тях вместо с твърде удобните свински опашки. После се върна при Рой, който още лежеше в безсъзнание и това започваше да го тревожи. Демарко извади новото си ножче и сряза връзките на китките и глезените му, после ги хвърли в купчината щайги; след това той върза и ръцете на Рой с връзките на обувките му. Накрая вдигна чорапа с размазания картоф от земята и го запрати в ябълковата градина. Не биваше в никакъв случай полицаите да разбират, че той се е подготвял предварително за срещата с братята.
Демарко се върна при колата си и от там позвъни на 911. Каза на диспечерката, че колата му се е повредила и е бил нападнат от двама мъже с бухалки, които едва успял да отблъсне, но и двамата били в тежко състояние и имали нужда от медицинска помощ. Когато го питаха къде се намира, Демарко отвърна, че не знае точно, освен че е някъде по Пайн Орчард роуд, в близост до Чепачет. Добави, че е паркирал до изоставена сергия за плодове и е с вдигнат капак на колата.
— Ранен ли сте? — попита диспечерката.
— Не. За щастие. Но извадих истински късмет, че не ме убиха. — Той искаше тази част от показанията му да бъде записана.
Следващото му обаждане беше до полицай Фицджералд от Бостънското управление.
— Трябва ми помощ. Току-що бях нападнат от Рой и Рей Макнълти. Проследиха ме до една местност в Роуд Айланд…
— В Роуд Айланд?
— Да! Както и да е, колата ми се повреди, двигателят просто угасна, и те ме нападнаха. С бухалки. Аз успях да ги… надвия и сега и двамата са там, вързани.
— И двамата?
— Да. Вече сигнализирах на деветстотин и единайсет и полицията пътува насам. Но нямам представа в чия юрисдикция е инцидентът. Намирам се близо до Чепачет. Искам да се свържеш с който е тук шеф на полицията и да потвърдиш, че Макнълти са ме следили, докато бях в Бостън, да му разкажеш историята с Елинор Добс, а също и че двамата са подсъдими за трафик на оръжие.
— И как така успя да ги набиеш, след като са били въоръжени с бухалки? Да не би да тренираш карате или нещо такова?
— Просто имах късмет. А и какво значение има! Аз съм жертвата.
Оказа се, че шосето „Пайн Орчард“ попада в юрисдикцията на полицейския участък на Глостър, Роуд Айланд. Патрулната кола от Глостър пристигна с проблясващи сини и червени светлини петнайсетина минути след като Демарко бе подал сигнала. Пет минути след нея дойде и линейка.
Полицаят от Глостър — млад мъж на не повече от двайсет и пет години — взе показания от Демарко, докато медиците се занимаваха с братята.
— Както си карах, колата ми угасна и…
— Какво й е? — попита полицаят.
— Не знам, просто така угасна. Какво значение има? Както и да е, тъкмо бях вдигнал капака, когато братята Макнълти спряха зад мен и аз побягнах.
— Познавате ли нападателите си?
— Да. Те са престъпници от Бостън.
Демарко разказа накратко на полицая историята на братята: как са били наети да тормозят Елинор Добс и как впоследствие са били арестувани от федералните власти за трафик на автоматично оръжие с намерение да го продадат.
— По някаква причина — продължи Демарко — тези двамата, които, между другото, имат връзка с мафията в Провидънс, са си наумили, че аз имам пръст в арестуването им. След като съдът ги пусна под гаранция, започнаха да ме следят из Бостън. Може да питате полицай Фицджералд от Бостънското управление, той ще потвърди. И така, тази вечер, докато пътувах насам, за да се видя с един човек…