— Ченгетата тук знаят, че не им казваш всичко, но аз ги убедих, че Макнълти са лоши хора, и те ще ги арестуват за нападението срещу теб.
— Добре — повтори Демарко.
— Но си мисля, че ти си им свил номер, Демарко. Мисля, че си ги… подмамил да дойдат до тук. Както си мисля и че ти им уреди да ги хванат с онези автомати.
За миг Демарко си помисли дали да не изиграе на Фицджералд сцена: лицето му отначало да изрази объркване, после шок и накрая възмущение от абсурдните и обидни обвинения на Фицджералд. Но не го направи. Вместо това го погледна право в кървясалите очи и каза:
— И да съм го направил, какво?
Фицджералд понечи да му каже нещо, но после и той размисли. Просто кимна и отвърна:
— Утре ще позвъня на федералната прокурорка, която им повдигна обвинението, и ще й кажа, че са те следили в Бостън и после са те проследили извън границите на щата, и са те нападнали. Тя ще говори със съдията, той ще им отмени гаранцията, след което двама федерални шерифи ще ги откарат в Бостън.
— Добре звучи — каза Демарко. — Как са братята, между другото?
— Нямам представа. Знам само, че не са умрели, иначе здравата щеше да загазиш. — Фицджералд се изправи. — Ти си играч, Демарко, а пък аз не обичам играчите. Съжалявам за станалото с онази възрастна жена, но ще се радвам, когато се разкараш от Бостън.
Рой и Рей Макнълти бяха в една и съща болнична стая, на две съседни легла с метални парапети отстрани. Левите им глезени бяха приковани с белезници за парапета. Пред стаята им стоеше на пост полицай и флиртуваше с една от сестрите.
И двамата бяха в съзнание, и двамата адски ги болеше глава. Рой имаше сътресение на мозъка, а Рей — превръзка върху смачкания си нос и половин дузина шевове под лявото око. И двете му очи бяха подути и посинени.
Рой Макнълти не помнеше какво го е сполетяло. Последният му ясен спомен беше как пристъпва към купчина щайги и се оглежда за Демарко, но след това нищо. Той попита, за трети пореден път — явно не помнеше първите два:
— Рей, какво стана, по дяволите?
Демарко си взе колата от глостърските полицаи и се прибра в Бостън; вече минаваше един през нощта, когато той хвърли ключовете на пиколото, бутна му десет долара бакшиш, понеже беше в отлично настроение, и веднага влезе в бара за едно питие преди лягане. Утре щеше да се заеме и с проблема Шон Калахан, който очакваше да бъде много по-опасен от братята Макнълти.
23
На следващата сутрин Демарко се събуди в девет. Ребрата го наболяваха от усилието да налага с юмруци братята Макнълти, но иначе се чувстваше отлично. Всъщност чувстваше се превъзходно. Слезе в ресторанта на хотела и си поръча обилна закуска с бекон, препечени филийки и омлет със зеленчуци. Мина му мисълта, че единственият начин, по който поглъща растителна храна, е като гарнитура към омлети и пици и не беше сигурен дали това се брои.
Докато чакаше закуската си, Демарко реши да провери как е Елинор, дали няма подобрение. По негови пресмятания дъщеря й би трябвало вече да я е преместила от болницата в старческия дом в Портсмът. Но понеже не знаеше за кой старчески дом ставаше дума, той позвъни на Маги Долан и я помоли да нареди на стажантите да издирят Елинор.
— Голям си досадник, Демарко — каза му Маги.
— А ти си ангел, Маги — отвърна той.
Изяде си закуската и докато чакаше позвъняване от Маги, прегледа „Глоуб“. Демарко прескочи набързо всички бедствия, войни и катаклизми на предните страници и отиде чак на спортната секция. „Нашънълс“ ги деляха само три мача от първото място в Източната лига и имаха добри шансове да станат шампиони. „Уизърдс“ бяха купили някакъв украински гигант, два и десет, за да замени остарелия им капитан. Също не зле.
Телефонът му иззвъня. Беше един от гениите на Маги, този път момче, и го информира, че Елинор се намира в дом за възрастни „Глендейл“ в Портсмът. Демарко позвъни там и каза на жената, която му вдигна телефона, че е племенник на Елинор Добс. И понеже живеел в Тексас, не можел просто така да намине, но от майка си знаел, че Елинор не вървяла на добре, затова решил да звънне, за да провери.
Жената отсреща отвърна, че не знае коя е Елинор Добс, но би ли изчакал за минута? Пет минути по-късно в слушалката се чу различен женски глас и се представи като дежурната сестра.
— Обаждам се да питам как е Елинор Добс — каза Демарко.