Мина още час, през който Демарко гледаше сутрешните телевизионни предавания в стаята си, понеже не се сещаше какво по-умно да върши. Как може да има хора, помисли си той, които всеки ден гледат подобни глупости? И тогава телефонът му отново иззвъня.
— Тук е Бил Уилсън от офис Сан Диего на Агенцията за борба с наркотиците. Казано ми бе да се свържа с вас.
— Благодаря, че се обадихте. Трябва ми информация за Хавиер Кастро.
— Да, и аз така разбрах. Но защо ви е?
— Човекът, който ви нареди да ми се обадите, какво ви каза: да задавате въпроси или да ми помагате? Защото аз работя за една голяма клечка, която може да ви вгорчи живота…
Уилсън се поколеба.
— Да ви помагам.
— Добре тогава. Какво можете да ми кажете за Кастро?
— Понастоящем, поне доколкото знаем, Кастро е примерен гражданин. Натрупал е около един милиард долара от наркотици…
— Един милиард? — прекъсна го Демарко. — Наистина ли?
— Само за миналата година мексиканските наркокартели са изкарали около двайсет и два милиарда печалба. Дали знам със сигурност, че Хавиер Кастро е милиардер? Отговорът е: не. Но знам, че има адски много пари, така че един милиард далеч не е невероятно. Както и да е, преди около пет години Кастро прехвърли целия си бизнес на свой братовчед, абсолютен психар, и сега Кастро е изцяло легитимен предприемач.
— Но що за човек е?
— Бил е бос на наркокартел. Що за човек смятате, че е? Навлязъл в бизнеса, когато бил на седемнайсет, като повечето в бранша, защото произхожда от бедно семейство и не е получил никакво образование. Казал си: мога да стана наркопласьор в Мексико или берач на ягоди в Калифорния. Затова се хванал на работа за някакъв наркобос на име Гереро, за да върши онова, което биха вършили всички на негово място: пренасял дрога през границата, събирал дългове, пазел Гереро от другите картели, убивал хора, които Гереро му нареждал да убие. На двайсет и пет вече бил един от най-близките му сътрудници, защото Гереро си дал сметка, че е по-интелигентен от повечето идиоти, които работели за него. След това, когато станал на трийсет и четири, убил Гереро и поел бизнеса. После си казал, че до четири-пет години някой друг, било от неговите хора, било от друг картел, ще убие него. И тогава се оказало, че той е различен.
— В какъв смисъл различен? — попита Демарко.
— Кастро е един от рядко срещаните търговци на дрога, които си задават въпроса: кога е време да спра? Той не се опитвал да разширява империята си. Просто пазел онова, което имал, понеже знаел, че изкарва повече пари, отколкото някога ще бъде в състояние да изхарчи. Затова при всяка възможност формирал съюзи с другите картели, за да избягват войните за територия. Не позволявал на хората си да извършват кланета в туристически места, защото знаел, че това дразни правителството, а освен това той самият имал инвестиции в туризма. И още нещо: решил да се образова. А понеже вече му било късно да тръгва на училище, си наел частни учители, научил английски и дори на практика изкарал висше по бизнес мениджмънт, за да знае какво да прави с парите си. След което полека-лека започнал да се отдръпва от картела. Поставил начело братовчед си, подкупил съответните политици, за да го оставят властите на мира, и се превърнал в поредния заможен мексикански пенсионер, живеещ от дивидентите на направените инвестиции. Питате що за човек е. Според мен главното, което може да се каже за него, е, че е аналитик.
— Аналитик?
— Да. Човекът мисли, преди да действа. Не се поддава на емоции. Би убил някого, ако се налага, но само ако се налага. Има развито его, но не позволява то да го тласка към глупави постъпки. Но едно нещо ще ви кажа: той може вече да не е бос на наркокартел, но ако някой се изпречи на пътя му, ще му отреже главата.
— Дано поне не я залепи върху някоя костенурка — каза Демарко.
— Какво? — попита Уилсън.
Демарко позвъни на Адел Томлин.
— Трябва да говоря с Хавиер Кастро. Имаш ли някаква представа къде би могъл да е в момента?
— Би могъл да е на много места. Повечето време е в Мексико Сити, но има имоти във Веракрус и Оахака. А последния път, като се видяхме с Даниел, тя ми каза, че си купували къща в Швейцария. Но ако трябва да отгатна, най-вероятно е в Мексико Сити.
Демарко нямаше никакво желание да ходи до Мексико Сити, за да се среща с Кастро.
— Мислех си, след като сте такива добри приятелки с Даниел, дали не би могла да й се обадиш, да я питаш как е и да разбереш къде е съпругът й?