Адел се поколеба.
— Когато ти казах, че Хавиер е вложил пари в „Дилейни Скуеър“, бях на няколко питиета. Освен това бях бясна на Шон — това ми е обичайното състояние! Но не искам Хавиер да научи, че сме разговаряли за него. Хавиер и Даниел може да са ми приятели, но…
— Да, разбирам. Хавиер не е човек, когото е разумно да провокираш. Но той няма да научи, че си разговаряла с мен. Всъщност аз току-що говорих по телефона с един федерален агент от Сан Диего. И така, смяташ ли, че можеш да откриеш къде е Хавиер в момента?
— Защо не използваш връзките си в правителството, за да го издириш?
— Бих могъл, но това ще отнеме време. По-лесно и бързо би било, ако просто позвъниш на съпругата му.
След като Адел не отговори веднага, Демарко се замисли как по-дипломатично да й каже нещо от рода на: Адел, бившият ти те остави заради по-млада жена. Ако искаш да му го върнеш, помогни ми.
Но преди да бе намислил съответния смекчен вариант на това внушение, тя каза:
— Е, добре, ще позвъня на Даниел.
След пет минути Адел му се обади.
— Хавиер е в Мексико Сити, както си и мислех — каза тя. — Но знаеш ли какво? След седмица Даниел идва в Ню Йорк да се види с дъщеря си. Тя току-що била привършила с някакъв учебен проект за филм и Даниел ще бъде тук за премиерата. Така или иначе, ще остане една седмица при дъщеря си и може да намина да ги видя. Радвам се, че ме подсети да й се обадя.
Демарко изобщо не се интересуваше къде ще бъде Даниел следващата седмица. Той искаше да разговаря с Хавиер.
— Благодаря ти, Адел. Между другото, случайно да знаеш адреса на Кастро в Мексико Сити?
— Разбира се. Всяка година им пращам коледна картичка. Изчакай минута, ще го намеря. Между другото, ще имаш ли скоро път към Кейп Код?
Демарко вече разполагаше с адреса на Хавиер Кастро, но определено не му се ходеше до Мексико, за да разговаря с него; чувстваше се, сякаш се готви да влезе в клетката на лъва и да го дръпне за опашката. Затова, понеже му беше останал още един коз покрай братята Макнълти, той реши да го изиграе. Ако братята откажеха, тогава щеше да отиде да се види с Кастро. Евентуално.
Той се обади на своя стар приятел полицай Фицджералд и чу дружелюбния му глас в слушалката:
— Какво искаш пак, дяволите да те вземат?
— Искам да говоря с братята. Къде са те?
— В следствения арест на окръг Есекс в Мидълтън.
— На какво разстояние е това от Бостън?
— На четирийсет минути.
— Добре. Искам да говоря с тях. Можеш ли да го уредиш?
— Защо?
— Искам да свидетелстват срещу Шон Калахан. Да признаят, че той ги е пратил да убият Елинор Добс.
— И защо да го правят? — попита Фицджералд. — В момента са арестувани за притежание на оръжие, не за опит за убийство.
— Но ако им гарантирам, че ще лежат по-малко време по обвиненията за пушките, ще получат имунитет за инцидента на Елинор и аз няма да свидетелствам срещу тях за нападението в Роуд Айланд, може и да решат да дадат показания срещу Калахан.
— А ти имаш ли правомощия да сключиш такава сделка? Искам да кажа, освен ако не съм пропуснал нещо, ти не си точно федерален прокурор, нали?
— Не, нищо не си пропуснал. Но познавам човек, който може да накара Министерството на правосъдието да ни съдейства.
— Да, знам, че познаваш такъв. И той е единствената причина да разговарям сега с теб.
— И така, можеш ли да ми уредиш срещата?
— Добре, ще се обадя — каза Фицджералд, сякаш също като Махоуни едно телефонно обаждане щеше да го убие.
Демарко се срещна с братята в една от стаите за разпит на следствения арест в окръг Есекс. Бяха облечени с бели тениски, сини джинси и гумени чехли на краката. За негова радост, имаха вид на хора, които някой здравата е набил; Рей изглеждаше по-зле от Рой и далеч по-зле от Демарко, когато двамата го бяха издебнали в обществения паркинг. И двете му очи бяха насинени; имаше превръзка през носа си и шевове на челото. В лицето приличаше на раздразнен, не особено умен енот. Рой нямаше някакви видими белези по себе си — Демарко го бе ударил по темето и по челюстта, — но очите му изглеждаха замъглени и му беше трудно да се съсредоточава. За облекчение на Демарко, и двамата бяха с белезници на ръцете, които бяха заключени за големи халки, заварени върху металната маса, а масата беше циментирана в пода.