Последните шест месеца Хавиер се бе укривал в резиденцията си в Белиз, която бе купил като застраховка от руски петролен олигарх, изпаднал в немилост пред Путин, с надеждата никой да не може да го открие там. Къщата беше истинска крепост — с високи каменни огради и сложна алармена система, включваща детектори на движение, камери и подземен бункер, който само трениран сапьор би могъл да пробие. Той си бе казал, че единственият начин да се проникне през алармената система, каменните огради и четиримата бодигардове с узита, е сред тях да има предател — и се бе оказал прав.
Предишната вечер, докато спеше, Ла Леона — Мария Васкес — бе влязла в спалнята му, придружавана от двама бодигардове, корави мъже, които му бяха останали верни от години. Докоснала го бе с изящния си показалец и когато той бе отворил очи, за да види насочените пистолети на бодигардовете си, му бе наредила да стане и да се облече. Самата Мария бе цялата в черно — с късо кожено яке, поло, плътно прилепнали джинси и маратонки „Рийбок“. Приличаше на Жената-котка от „Батман“, но беше по-красива. Хавиер предположи, че бе пресрещнала бодигардовете му, докато бяха излезли за провизии, и или ги бе подкупила, или бе заплашила семействата им, които още живееха в Мексико.
По какъв начин гениалната Мария го бе открила в Белиз, той не знаеше. Единственото хубаво в цялата история бе, че жена му не беше с него — откакто американските власти бяха започнали да разследват картела, той бе настоял съпругата и дъщеря му да се преместят в Швейцария в неголяма къща, която бе купил там и която американците не можеха да му вземат. Плащаше на охранителна фирма хиляди долари месечно, за да ги пазят.
Докато се обличаше, Хавиер каза на Мария:
— Каквото и да ти плаща Пауло, аз ще го утроя.
— Моля те, Хавиер — беше отговорът, — не се унижавай.
На излизане от къщата той видя труповете на другите двама бодигардове, проснати на пода. И двамата бяха застреляни в гръб — вероятно с пистолети, снабдени със заглушители, понеже не беше чул изстрели. Той допускаше, че двамата, подкупени от Мария, ги бяха убили, преди да я пуснат в къщата.
След това му сложиха белезници, качиха го в голям черен джип и го откараха до частно летище, където ги очакваше малък реактивен самолет. По време на полета Мария му показа списък на банките, в които той държеше парите си; единственият начин, по който би могла да се сдобие с тази информация, беше от адвоката му или от личния му счетоводител, като един Господ знаеше какво им бе причинила, за да й разкрият тази информация. Когато му каза да й даде паролите, за да източи парите от сметките му, Хавиер се подчини без колебание. Ако не го бе направил, тя щеше да започне да го изтезава.
Парите в сметките му възлизаха на около 120 милиона долара; всичките му останали активи бяха в недвижими имоти или вложени в бизнес начинания и дялове от фирми и Мария го знаеше. Братовчед му щеше да се затрудни в присвояването им, а може би и нямаше да се опита да го направи. В списъка на Мария липсваха и едни 25 милиона в златни кюлчета, заровени във вътрешния двор на резиденцията му в Мексико Сити; единствено той и жена му знаеха за златото. Донякъде го утешаваше мисълта, че Даниел и дъщеря им нямаше да останат без пари. След като Хавиер й предостави исканите данни за банковите си сметки, Мария поработи известно време на компютъра си. Вероятно проверяваше информацията или превеждаше парите от сметките му в своите, след което поспа блажено до кацането на самолета, без нищо да смущава съвестта й.
Самолетът се приземи на едно частно летище в Синалоа, ползвано от картела. Преди Хавиер да слезе, върху главата му бе нахлузена качулка, след което бе качен на друг джип, който ги чакаше на пистата. От там го откараха право в конюшнята, където се намираше сега. В очите на изменилите му бодигардове се четеше разкаяние. Той понечи да ги наругае, че се бяха оказали такива неблагодарни подли псета, но се отказа. Къде ли беше Мария? Сигурно бе отишла да вземе братовчед му.
Неприятностите на Хавиер Кастро бяха започнали преди седем месеца, почти веднага след като си бе помислил, че се е справил успешно с проблема Калахан. Федерална работна група начело с Агенцията за борба с наркотиците със съдействието на министерствата на финансите и правосъдието на САЩ започна да проследява паричните потоци, минаващи през сметките на регистрирания на Кайманите инвестиционен фонд, който бе използвал, за да влага пари в „Дилейни Скуеър“. С помощта на хора от ръководството на въпросния фонд, предпочели да съдействат, вместо да влязат в затвора, американското правителство бе успяло да идентифицира имоти и банкови сметки в Съединените щати, в които картелът бе вложил значителни суми.