— Това е тежко обвинение, Фред — каза строго Кастила. — Много тежко обвинение. Веднага трябва да ми съобщиш фактите, които го потвърждават.
Ръководителят на изпълнителната власт слушаше мълчаливо, докато Клайн му разказваше за доказателствата, събрани от Джон Смит и Питър Хауел както в Ню Мексико, така и пред провинциалната къща на Хал Бърк във Вирджиния. — Къде са сега Смит и Хауел? — попита Кастила, след като шефът на Първи секретен отдел привърши.
— На път с автомобил към Вашингтон — отвърна Фред. — Те са успели да се измъкнат от наемниците, устроили им засада точно преди час. Изпратих им подкрепление и транспорт в мига, в който Джон се свърза с мен.
— Добре — каза Кастила. — Ами какво е станало с Бърк, Пиърсън и техните наемници? Трябва да ги арестуваме и да започнем да разплитаме тази каша.
— Имам лоши новини — отговори бавно Клайн. — Моят екип е подслушал честотите на местната полиция и противопожарната служба. В къщата на Бърк има пожар. В този миг пламъците са все още извън контрол. А местното шерифство не е успяло да разбере кои са били участниците в стрелбата, за която са съобщили съседи. Нито пък са открили някакви тела в полето пред къщата.
— Явно са избягали — осъзна Кастила.
— Някой бяга — съгласи се шефът на Първи секретен отдел. — Но кой и колко надалеч, остава да разберем.
— И докъде стига тази гнила история? — попита Кастила. — Чак до Дейвид Хансън ли? Дали моят директор на Централното разузнавателно управление не води тайна война под носа ми?
— Бих искал да ти отговоря, Сам — каза Клайн. — Но не мога. Нищо, до което Смит се е добрал до този момент, не доказва, че е замесен. — Той се поколеба. — Бих казал, че по мое мнение Бърк и Катрин Пиърсън не биха могли да организират сами операция като ТОКСИН. Най-малкото, защото е твърде скъпа. Колкото и малко факти да знаем, едно е сигурно, става дума за милиони долари. А никой от тях не е в състояние да източи тайни фондове в такъв размер.
— Тоя тип Бърк беше един от най-близките хора на Хансън, нали? — попита строго президентът. — По времето, когато ръководеше Оперативния отдел на ЦРУ?
— Да — призна Клайн. — Но аз не бих прибързвал със заключенията. Финансовият контрол над ЦРУ е много строг. Не виждам как някой от Управлението може да отклони толкова много федерални пари, без да остави следи с дължина поне километър. Да бърникаш из компютърната система е едно. Да се измъкнеш от ревизорите — съвсем друго.
— Да, може би парите са дошли от другаде — предположи Кастила. После се намръщи. — Ти нали чу какво друго е смятал Джинииро Номура — че корпорациите и други разузнавателни служби, освен ЦРУ преследват Движението на Лазар. Може да е бил прав.
— Възможно е — съгласи се Клайн. — Има и още едно парченце от пъзела, което трябва да открием. Прегледах набързо последните операции, в които е участвал Бърк. Една от тях смърди като гангренясал пръст. Преди да оглави групата, отговаряща за Движението на Лазар, Хал Бърк е ръководел екипа, издирващ Джинииро Номура.
— О, по дяволите — измърмори Кастила. — Възложи ли сме на лисицата да пази пилето, без дори да знаем…
— Страхувам се, че е така — каза тихо Клайн. — Но онова, което не мога да проумея, е връзката между освобождаването на нанофагите в Санта Фе и вероятно в Париж и тази операция ТОКСИН. Ако Бърк, Пиърсън и други се опитват да унищожат Движението на Лазар, защо ще организират кланета с такива мащаби, които само ще укрепят авторитета му? И откъде са се сдобили с подобни ултрамодерни нанотехнологични оръжия?
— Пълна загадка — съгласи се президентът. Той прокара пръстите на едната си ръка през рошавата си коса, опитвайки се да я приглади. — Това е една ужасна каша. А сега научавам, че не мога да разчитам дори на ЦРУ и ФБР да открият истината. По дяволите. Явно ще трябва да извия ръцете на Хансън, висшите му помощници и всички висши служители от Бюрото, преди да е изтекла информация за нелегална война срещу Движението. Защото това ще стане рано или късно. — Той въздъхна. — А когато се разчуе, бурята в Конгреса и в медиите ще направи скандала „Иран — контри“ да изглежда като буря в чаша вода.
— Все още разполагаш с Първи секретен отдел — напомни му Клайн.
— Знам това — отвърна Кастила. — И аз разчитам на теб и на хората ти, Фред. Трябва да се разчовъркате и да намерите отговорите, от които се нуждая.
— Ще се постараем, Сам — увери го другият мъж. — Ще направим всичко възможно.