Планината Чилтърн, Англия
Трафикът в ранното неделно утро беше слаб на магистрала М40, свързваща Лондон с Оксфорд. Сребристият ягуар на Оливър Лейдъм се носеше с висока скорост покрай зелени планини, малки селища с нормандски сивокаменни църкви, девствени зелени гори и обгърнати от мъгли долини. Но жилавият и с хлътнали бузи англичанин не обръщаше никакво внимание на природната красота. Шефът на отдела за наблюдение на Движението на Лазар в МИ-6 бе съсредоточил вниманието си върху новините, които бълваше радиото в колата му.
„Първоначалните съобщения от френското правителство, изглежда, потвърждават връзката между смъртните случаи в Курньов и онези пред американския изследователски институт в Ню Мексико — четеше водещият по Би Би Си със сериозен глас, какъвто обикновено се използваше за важни международни събития. — Говори се, че десетки хиляди жители от предградията на Париж бягат панически и са задръстили авенютата и шосетата, водещи извън града. Армейски части и сили за сигурност са разположени, за да държат под контрол евакуирането и да гарантират реда и спазването на законите…“
Лейдъм се протегна и изключи радиото, неприятно изненадан да узнае, че ръцете му треперят леко. Той тъкмо бе заспал във вилата си извън Оксфорд, когато му се обадиха от щаба на МИ-6. После се сблъска с поредица неудачи. Първо, не успя да се свърже с Хал Бърк, за да разбере какво става в Париж. Точно когато операцията ТОКСИН бе започнала да се разпаря по шевовете, американецът изчезна от полезрението му. После дойде ужасното разкритие, че неговият шеф сър Гарет Саутгейт е внедрил свой агент, Питър Хауел, в Движението на Лазар без знанието на Лейдъм. Това само по себе си бе достатъчно неприятно. А сега шефът на МИ-6 му задаваше неудобни въпроси за Иън Макрей и останалите, които Лейдъм наемаше понякога за различни мисии.
Англичанинът направи гримаса, обмисляйки възможностите. Колко знаеше Хауел? Какво бе докладвал на Саутгейт? Ако операцията ТОКСИН наистина се бе издънила, каква правдоподобна версия щеше да изложи, за да прикрие връзката си с Бърк?
Дълбоко замислен, Лейдъм натисна здраво педала на газта, за да изпревари тежък камион, който се клатушкаше пред него. Ягуарът форсира и се размина на косъм с колите от отсрещното движение. Шофьорът на камиона светна с фаровете, за да изрази раздразнението си, а после се наведе напред и натисна клаксона. Проглушителният звук прокънтя по цялата магистрала, а ехото го върна обратно откъм околните планини.
Лейдъм пренебрегна гневните жестове и се съсредоточи към това да стигне до Лондон колкото може по-бързо.
С малко късмет той можеше да се измъкне сух от кашата. Ако не, щеше да опита да сключи сделка — да продаде информация за ТОКСИН срещу обещание, че няма да го накажат.
Внезапно ягуарът изтрещя и се разклати от серия малки експлозии. Предната дясна гума гръмна и стана на парчета. Късове гума и метал се разхвърчаха и паднаха върху пътната настилка. Върху капака и предното стъкло се изсипа дъжд от искри. Колата сви рязко надясно.
Ругаейки високо, Лейдъм стисна здраво волана с двете си ръце и го завъртя бързо надясно в опит да поеме отново контрола. Никаква реакция. Същата серия малки експлозии, които спукаха гумата, бяха разрушили системата за управление. Той изкрещя неистово и продължи отчаяно да върти безполезния вече волан.
Изцяло неконтролируема, колата се стрелна напряко на магистралата с висока скорост, после се преобърна и се претърколи няколко пъти през настилката. След неколкостотин метра ягуарът най-после спря, но сега представляваше купчина изпочупен метал и смачкана пластмаса. По-малко от секунда по-късно друг експлозив избухна и запали резервоара с горивото, превръщайки автомобила в горяща гробница.
Камионът мина покрай горящите останки, без да спре. Той продължи по завиващата на югоизток магистрала М40 към Лондон и неговите пълни с народ улици. В кабината шофьорът, мъж на средна възраст със славянски черти, пусна дистанционното управление обратно в торбата в краката си. После се облегна назад доволен от резултата от свършената тази сутрин работа. Лазар също щеше да е доволен.
Тридесет и четвърта глава
Вашингтон, окръг Колумбия
Подполковник Джонатан Смит погледна надолу към „Кей Стрийт“ от прозореца на стаята си на осмия етаж в „Хилтън“. Зазоряваше се и първите лъчи на слънцето вече гонеха тъмнината от вашингтонските улици. Микробуси с вестници и камиони за доставки бучаха из празните авенюта, нарушавайки тишината на ранното неделно утро.