Някой почука на вратата. Той се отдалечи от прозореца и пресече стаята с няколко бързи крачки. Дискретен поглед през шпионката показа познатото бледо лице с дълъг нос на Фред Клайн.
— Радвам се да те видя, полковник — каза шефът на Първи секретен отдел веднага след като влезе вътре и вратата бе затворена и заключена.
Той огледа стаята и забеляза, че леглото не е използвано, а телевизорът е включен без звук на новинарски канал. На екрана вървяха кадри от военния и полицейски кордон, разположен около Курньов. Огромни тълпи французи се събираха зад барикадата, викаха и скандираха. Плакати и табели обвиняваха ле-з-америкен и техните „арм диаболик“ — сатанински оръжия — за бедствието, при което по последни данни беше отнет животът на поне двадесет хиляди жители на предградието.
Клайн повдигна едната си вежда.
— Все още си превъзбуден и не можеш да заспиш, а?
Смит се подсмихна.
— Ще спя в самолета, Фред.
— О? Да не би да планираш пътуване? — попита Клайн.
Смит сви рамене.
— Не е ли така?
Фред се ухили. Хвърли куфарчето си на леглото и седна в единия ъгъл.
— Всъщност си съвсем прав, Джон — призна той. — Искам да заминеш за Париж.
— Кога?
— В мига, в който те откарам на „Дълес“ — отговори Клайн. — Самолет на „Луфтханза“ излита за „Шарл дьо Гол“ към десет. Билетът и документите ти са в моето куфарче. — Той посочи към превръзката около лявата ръка на Смит.
— Тази рана от нож има ли опасност да ти създаде неприятности?
— Няма да е лошо да ми направят няколко шева и да взимам антибиотици за всеки случай.
— Ще го уредя — обеща Клайн и си погледна часовника. — Ще пратя лекар да те чака на летището преди полета. Дискретен е и ни е вършил услуги в миналото.
— Ами Питър Хауел? — попита Смит. — Може да разчитам на помощта му за мисията, която ще ми възложиш в Париж?
Клайн се намръщи.
— Хауел трябва сам да се добере до там — каза той категорично. — Не мога да рискувам да компрометирам Първи секретен отдел, като уреждам пътуване за неизвестен британски агент. Освен това трябва да поддържаш версията, че работиш за Пентагона.
— Убеди ме — каза Смит. — А прикритието ми за тази екскурзия?
— Никакво прикритие — отговори Клайн. — Ще пътуваш като доктор Джонатан Смит от американския Военен институт за изследване на инфекциозните болести. Уредил съм ти временна акредитация в посолството на САЩ в Париж. При тая растяща политическа истерия — той посочи с глава към телевизионния екран, който в момента показваше как демонстрантите палят американския флаг — френското правителство не може да си позволи да работи открито с американска разузнавателна служба или с американските военни. Властите обаче са готови да приемат медицински и други експерти като „наблюдатели“. Поне докато тези експерти си вършат работата максимално дискретно. Разбира се, ако попаднеш в беда, местните власти ще отрекат, че си поканен официално.
Смит изсумтя.
— Естествено. — Той се върна до прозореца, погледна надолу към все още празната улица. После се обърна. — Имаш ли конкретни поръчения за там или се предполага, че ще душа, за да разбера какво става?
— Ето нещо конкретно — каза тихичко Клайн. Той се протегна и измъкна жълт плик от куфарчето си. — Хвърли око на това.
Смит отвори плика. В него имаше два листа — копия от свръхсекретни телеграми от парижката станция на ЦРУ до Ленгли. И двете бяха изпратени през последните два часа. В първата се докладваше за поредица шокиращи наблюдения от екип, който следеше заподозрян терорист в Курньов. Смит усети как му настръхва косата, след като прочете описанието на „сензорните кутии“, инсталирани на уличните лампи в квартала. Втората телеграма информираше за постигнат напредък в издирването на номерата на автомобилите, шофирани от онези, които бяха замесени. Той погледна към Клайн с недоумение.
— Исусе! Тия сведения са съвсем пресни. Какво правят момчетата от Ленгли по въпроса?
— Нищо.
Смит се учуди.
— Нищо?
— ЦРУ — обясни търпеливо Клайн — е твърде зает в момента да разследва себе си за злоупотреби, убийства, пране на пари, саботаж и тероризъм. Същото се отнася и за ФБР.
— Заради Бърк и Пиърсън — осъзна Смит.