— Препоръчвам да обявим оръжието за напълно готово и да пристъпим към цялостно производство — заяви уверено по-младият мъж. — Всички останали модификации в модела, които ще ни подскажат новите данни, можем да правим мимоходом.
— Съгласен съм — отговори главният учен. — Лазар ще е доволен.
Пред Центъра
Заобиколен от телохранители в цивилни дрехи, Джинииро Номура излезе на чист въздух за първи път от близо една година. За миг дребният възрастен японец се спря неподвижно на земята, мигайки, заслепен от слънчевата светлина. Хладен бриз откъм морето разроши бялата му коса.
— Заповядайте, сър — прошепна един от телохранителите учтиво и му подаде слънчеви очила. — Очакват ни. Първият от прототипите на „Танатос“ всеки момент ще пристигне.
Джинииро Номура кимна, взе очилата и си ги сложи.
Зад него масивната врата се затвори с бавно плъзгане, закривайки главния коридор към жилищните помещения в Центъра, контролния център, административните офиси и преди всичко към лабораторията за производство на нанофаги, скрита дълбоко в сърцевината на огромната сграда. Отвън и от въздуха комплексът приличаше на най-обикновен бетонен склад с метален покрив и не се отличаваше от хилядите други евтини складови помещения, каквито имаше по цялата земя. Сложните му системи от контейнери за химикали и тръби, херметични камери, концентрично разположени стерилни помещения, всяко от които с по-висока степен на защита, и сложни компютърни мрежи бяха напълно замаскирани от неугледната на външен вид сграда с ръждясваща под въздействието на атмосферните условия метална конструкция.
Придружен от телохранителите, Номура закрачи по пътека с настилка от чакъл към необичайно дълга асфалтирана писта, която се простираше от север на юг върху десетки километри. Огромни самолетни хангари и контейнери със самолетно гориво се виждаха от двете й страни заедно с няколко товарни и пътнически самолети. Висока метална ограда с намотана бодлива тел на върха опасваше летището и прилежащите постройки. Западният хоризонт представляваше спокойна гледка на прииждащи вълни, които се разбиваха и пенеха в брега. На изток равни зелени поля, изпъстрени със стада овце и крави, изкарани на паша, продължаваха с километри, преди да се издигнат към далечен връх, покрит с дървета.
Той спря до група инженери и учени в бели престилки, които наблюдаваха трескаво северния хоризонт.
— Скоро — каза един от тях, поглеждайки часовника си. Той се обърна, за да провери позицията на слънцето и присви очи, заслепен от светлината. — Соларната енергийна система на самолета функционира перфектно. В момента слънчевите панели са завършили цикъла си и са в положение на покой.
— Ето го! — възкликна развълнувано друг член на групата, сочейки на север.
Тънка тъмна линия, отначало едва доловима на фона на ясното синьо небе, се очерта изведнъж, след което започна да се уголемява, докато самолетът се снижаваше към пистата.
Джинииро Номура наблюдаваше съсредоточено как необикновеният летателен апарат, наречен „Танатос“ от създателите си, доближаваше. Беше огромен самолет без фюзелаж и опашка, но с единично крило, по-голямо от крилата на „Боинг“-747. Четиринадесет малки перки, заострени и от двете страни по цялата дължина на гигантското крило, се въртяха почти безшумно. Самолетът се носеше във въздуха с по-малко от четиридесет и пет километра в час. Докато апаратът се накланяше леко, изравнявайки се с пистата, шестдесетте хиляди соларни панела върху ефирно тънката горна повърхност заблестяха силно на слънцето.
Зад него самолетната стълба скърцаше меко върху настилката. Номура стоеше, без да мърда, и наблюдаваше как огромната машина продължава да се снижава, преди да кацне. За първи път си припомни чертежите и инженерните проекти, които някога бе разглеждал.
Конструиран по модел на първите апарати, използвани от НАСА, „Танатос“ представляваше свръхлек самолет, изработен от сложна сплав, поглъщаща радиовълните — въглеродни фибри, епоксиден графит, високотехнологични пластмаси и покритие от „Кевлар и Номекс“. Дори изцяло натоварен, той тежеше по-малко от един тон. Можеше да достига височина от тридесет хиляди метра и да стои във въздуха на собствена енергия в продължение на седмици и месеци, прелитайки над цели континенти и океани. Пет аеродинамични кутии под крилата носеха компютърните контролни системи, апаратурата за данни, резервоарите с гориво за нощните полети и приспособленията за закачване на цилиндрите със зловещото съдържание.