НАСА беше нарекла своя пробен прототип „Хелиос“ на древногръцкия бог на слънцето. Беше подходящо име за апарат, предназначен да се рее във висините, задвижван от слънчева енергия. Джинииро се намръщи. По същия начин „Танатос“, персонифицираният от гърците образ на смъртта, бе идеалното име за този летателен апарат, като се имаше предвид неговото предназначение.
— Красив ли е? — прозвуча до болка познат глас в ухото му. — Толкова голям. И същевременно деликатен… грациозен… ефирен като перце. Не може да не ти направи впечатление, че „Танатос“ е по-скоро като облак, носен от дъха на боговете, отколкото творение на човешкия животински вид.
Джинииро поклати глава.
— Така е. По свой начин този апарат е красив. — Обърна се с лице към мъжа, който стоеше зад него. — Но твоите зли намерения го загрозяват, както развалят всичко, до което се докоснеш… Лазаре.
— Ласкаеш ме, като ме наричал така… татко — отговори Хидео Номура с лека усмивка. — Всичко, което правя, е предназначено за постигане на нашите общи цели, споделени мечти.
Възрастният мъж поклати бързо глава.
— Нашите цели не са еднакви. Моите съмишленици и аз искахме да възстановим и да възродим Земята, да спасим този опустошен свят от опасностите, които крие безконтролният научен прогрес. Под наше ръководство Движението се бе посветило на живота, а не на смъртта.
— Но ти и приятелите ти допуснахте една фундаментална грешка, татко — каза спокойно Хидео. — Вие не разбрахте естеството на кризата, пред която е изправен светът. Науката и технологията не заплашват оцеляването на Земята. Те са само инструменти, средствата за постигане на необходимата цел. Инструменти за хора като мен, които притежават кураж и ясна визия как да се възползват от тях.
— Като оръжия за масови убийства! — кресна Джинииро. — При цялото благородство на думите ти не си нищо друго, освен убиец!
Хидео запази хладнокръвие.
— Ще направя онова, което трябва, татко. В сегашния си вид човешкият род е истинският враг, истинската заплаха за света, който ние двамата обичаме. — Той сви рамене. — Дълбоко в сърцето си знаеш, че съм прав. Представи си седем милиарда алчни, ненаситни, грабливи животни, които бродят из тази малка, крехка планета. Те са толкова опасни за Земята, колкото ракът за организма. Светът не може да издържи на подобно бреме. Затова подобно на мутиращ рак най-гнилата част от човечеството трябва да бъде унищожена, независимо колко болезнена и неприятна е тази задача…
— Чрез твоето сатанинско оръжие, нанофагите — прекъсна го гневно баща му.
Младият Номура кимна.
— Представи си „Танатос“ и десетки като него. Представи си ги как летят високо над земната повърхност — тихо и невидимо за радарите. От тях ще се изсипе нежен дъжд, малки капчици, които ще се спуснат незабелязано… поне докато не стане късно.
— Къде? — попита Джинииро, целият пребледнял.
Хидео се ухили.
— Отначало ли? „Танатос“ и товарът му ще се отправят направо към Америка, една бездушна, могъща и корумпирана страна. Тя трябва да бъде унищожена, за да направи място за новия световен ред. Европа, друг източник на материалистична зараза, ще я последва. После моите нанофаги ще прочистят Африка и Близкия изток, тези развъдници на терор, болести и глад, жестокост и религиозен фанатизъм. Китай, прекалено заслепен и обсебен от древното си могъщество, също трябва да бъде спрян.
— И колко хора ще умрат, преди да приключиш? — прошепна баща му.
Хидео сви рамене.
— Пет милиарда? Шест милиарда? — предположи той. — Кой може да каже точно. Но тези, които останат живи, скоро ще разберат стойността на подаръка, който са получили. Свят, чийто баланс ще бъде възстановен. Свят, чиито ресурси и инфраструктура са непокътнати, неразрушени от лудостта на войната или консуматорската алчност.
Известно време възрастният мъж гледаше с ужас своя син, който сега наричаше себе си Лазар.
— Срамувам се от теб — каза той накрая. — Ти си също срам за предците ни. — Обърна се към телохранителите. — Отведете ме обратно в килията — каза той тихо. — Призлява ми само от присъствието на това чудовище в човешки образ.