„Дръжте се да не паднете, хора — каза той с южняшки провлечен говор, който се задълбочаваше с всяка изминала минута. — Защото тази лудост се разраства. Френската телевизия току-що пусна бомбата, че ЦРУ и ФБР с помощта на британците водели тайна кампания на убийства и саботажи срещу Движението на Лазар. Репортери от Париж твърдят, че имат доказателства, според които бивши командоси и разузнавачи на САЩ и Великобритания са виновни за смъртта на редица лидери и активисти на Движението на Лазар по целия свят, включително и в САЩ. Те твърдят също, че подобни нападения не може да не са били заповядани от най-високо място в САЩ и Великобритания.“
Водещият погледна право в камерата със сериозно изражение на лицето:
„Репортерите, които търсят коментар от Вашингтон и Лондон, получават по един кралски ритник. От президента и премиера надолу всички отказват да изрекат и една дума по същество пред медиите. Никой не знае дали се дължи на обичайното нежелание да се коментират разузнавателни операции и криминални разследвания, или на факта, че щом има дим, трябва да има и огън. Но едно е ясно. Разгневените хора по целия свят, които палят американски знамена и рушат американска собственост, няма да чакат, за да се разбере как стоят нещата.“
Ситуационният салон в Белия дом
— Да се разберем, господин Хансън. Не искам да слушам повече увъртания или бюрократични врели-некипели. Искам да знам истината, и то веднага! — викна президентът Сам Кастила. Той изгледа ядосано необичайно мълчаливия директор на ЦРУ в другия край на дългата маса.
Обикновено издокаран и свеж и при най-тежки обстоятелства, Дейвид Хансън сега изглеждаше като развалина. Имаше дълбоки сенки под очите, а костюмът му бе намачкан така, сякаш беше спал с него. Държеше в дясната си ръка писалка, която въртеше из пръстите си.
— Казах ви всичко, което знам, господин президент — заяви той внимателно. — Ровим дълбоко из нашите файлове, но засега не откриваме нищо, което да има дори далечна връзка с така наречената операция ТОКСИН. Ако Хал Бърк е бил замесен в нещо незаконно, аз съм сигурен, че е действал на своя глава — без позволение или помощ от когото и да било в ЦРУ.
Емили Пауъл-Хил се наклони напред от стола си.
— Да не мислиш хората за глупаци, Дейвид? — попита с горчивина съветничката по въпросите на националната сигурност. — Да не си въобразяваш, че някой би повярвал, че Бърк и Пиърсън са участвали в тайна операция за милиони долари със собствени средства — с личните си спестявания от държавните заплати?
— Разбирам, че е трудно! — тросна се Хансън от безсилие. — Но моите хора и аз работим здраво и бързаме колкото е възможно. Точно в този момент моят персонал преглежда архивите за всяка операция, в която е участвал Бърк, и търси нещо подозрително. Освен това проверяваме всеки агент и аналитик в отдела на Бърк за Движението на Лазар. Ако някой друг от ЦРУ е замесен, ще го пипнем, но това изисква време. — Той се намръщи. — Изпратил съм заповеди до всяка станция на ЦРУ по целия свят за прекратяване на всички операции, свързани с Движението на Лазар. Вече трябва да са изтеглени всички наблюдателни екипи от офис сградите и представителствата на Движението на Лазар.
— Това не е достатъчно — каза му Пауъл-Хил. — Тази история ни съсипва както вътре в страната, така и в чужбина.
Около заседателната маса в Ситуационния салон всички кимнаха мрачно. Появявайки се веднага след новината за касапницата с нанофаги в Курньов, съобщенията в печата за незаконна тайна операция против Движението на Лазар бяха замислени да съвпаднат по време и да причинят максимална вреда върху доверието в Америка по целия свят. Новината бе хвърлена на световната сцена като клечка кибрит в помещение, където изтича газ. А Движението веднага се възползва от последвалата експлозия на гняв и възмущение. И ако първоначално тя изглеждаше като неприятно нарушаване на обществения ред в очите на повечето правителства и представители на бизнеса, постепенно се превърна в решаваща сила в световната политика. Все повече страни подкрепяха исканията на Движението на Лазар за незабавна забрана на нанотехнологичните изследвания.
— Сега всеки откачен, който настоява, че ние изпробваме нов вид оръжие за масово изтребление, базирано на нанотехнологиите, се ползва с огромното уважение на международните медии — Би Би Си, другите европейски мрежи, „Ал Джазира“ и всички останали — продължи съветничката по въпросите на националната сигурност. — Французите вече отзоваха посланика си за така наречените консултации. Много други правителства ще ги последват моментално. Колкото по-дълго се проточва всичко това, толкова по-голяма вреда ще понесем по отношение на съюзите ни и нашите способности да влияем на събитията.