— Тогава какъв е проблемът? — попита Джон, все още озадачен. — Защо се мотаете, а не уведомите Ленгли за това чудо?
Ранди се усмихна злъчно. Тя се наведе и потупа по рамото оператора.
— Включи първа камера, Ханк. — После погледна към Смит и Питър. — Тук се намира входът към същата сграда. Гледайте внимателно.
Върху екрана се появи друга картина, на която се виждаше пететажна сграда. Гладката каменна фасада бе потъмняла и на места изронена от атмосферните условия. Високи тесни прозорци гледаха към улицата от всеки етаж, а на върха завършваха с капандури, което подсказваше, че се отварят откъм тавански помещения точно под покрива.
— Сега увеличи — нареди Ранди на своя помощник.
Образът постепенно се разшири, фокусирайки се върху малка месингова табела до входната врата. С дълбоко изрязани букви тя гласеше:
„УЛИЦА «ВИНИ» 18
ДВИЖЕНИЕ НА ЛАЗАР“
— По дяволите — измърмори Питър.
Ранди мрачно поклати глава.
— Точно така. Тази сграда се оказа парижката централа на Движението на Лазар.
Тридесет и девета глава
Час по-късно Джон Смит стоеше пред вратата на стаята си в „Отел де Шевалие“. Той клекна да провери знака, който бе поставил — тънък черен косъм, опънат между вратата и касата на около четиридесет сантиметра от покрития с пътека под. Беше там, недокоснат.
Доволен, че стаята му е чиста, той въведе Ранди и Питър вътре. Пикапът „Рено“ на наблюдателния екип на ЦРУ беше твърде неудобен за продължителна среща, а околните кафенета и ресторанти бяха претъпкани с хора и прекалено публични. Нуждаеха се от по-уединено място, за да се опитат да намерят решение на опасното положение, пред което неочаквано се изправиха. За момента „Отел де Шевалие“ бе най-подходящото място, почти като тайна квартира.
Вече без дегизировката, с къса руса коса и в черен гащеризон, Ранди неуморно обикаляше из стаята. С дългите си крака и стройна фигура с ръст около един и седемдесет и пет тя често бе смятана за балерина. Но в този момент никой, който я видеше, не би я объркал. Тя сновеше напред-назад като диво животно в клетка, търсещо как да се измъкне. Чувстваше се напълно отчаяна заради само предизвиканата парализа, обхванала ЦРУ — парализа, която я лишаваше от сериозна подкрепа или съвет, когато най-много се нуждаеше от тях. Съмненията й какво да прави след потресаващото разкритие на нейния екип я караха да се чувства неловко дори в присъствието на нейните стари приятели и съюзници.
Ранди хвърли скептичен поглед към луксозната мебелировка и декорация и погледна през рамо към Смит.
— Не е зле за човек на издръжката на армията, Джон.
— Ползата от твоите данъци — отвърна той ухилен.
— Типичен янки — каза Питър с тих кикот. — Скъпоплатен, свръхразглезен и свръхзадоволен.
— Ласкателствата няма да ви помогнат — каза им Смит сериозно. Той се отпусна в най-близкото кресло и погледна към двамата си приятели. — Вижте, трябва да спрем да шикалкавим и да поговорим сериозно какво да предприемем по-нататък.
Ранди и Питър се обърнаха с лице към него.
— Добре, признавам, че ситуацията е малко трудна — каза бавно Питър и се настани на един от прекалено натруфените фотьойли.
Ранди се вторачи в загорялата фигура на англичанина невярващо.
— Малко трудна? — повтори думите му. — Защо не го кажеш направо, Питър? Положението е ужасно и ти го знаеш.
— „Ужасно“ е твърде силна дума, Ранди — намеси се Смит с пресилена усмивка.
— От моята гледна точка не е точно такова — тросна се тя. После заклати глава смутено, като все още продължаваше да се разхожда нервно из стаята между двамата мъже. — Добре, първо вие, двамата герои, заминавате да докажете, че някой от нашите хора води мръсна и незаконна война срещу Движението на Лазар. Което хвърля всички, включително президента и премиера, в паника, нали така? Те, естествено, започват да си врат носовете в разузнавателните служби и ни удрят с незабавни заповеди за спиране на всякакви тайни операции, свързани с Движението на Лазар. Да не говорим за разследванията в Конгреса, които като нищо може да продължат месеци, дори години.
Двамата мъже кимнаха.
Ранди се намръщи.
— Да сме наясно, аз нямам нищо общо с тая работа. Всеки, който е замесен с Хал Бърк, Кит Пиърсън и другите, заслужава да бъде разпънат на кръст. С тъпи пирони. — Тя пое дълбоко дъх. — И сега, точно в този момент, когато се вдига такава врява, вие двамата искате да си затворим ушите… и какво? Може би да проникнем в сградата на Движението на Лазар, ама, разбира се, защо не! И то не в коя да е сграда, а в централата, която ръководи цялата дейност в Париж.