— Точно така — каза й спокойно Питър. — Как иначе предлагаш да разберем какво са си наумили да правят?
— Господи — промърмори Ранди и се извърна рязко към Смит. — И ти ли смяташ така?
Той кимна.
— Убеден съм, че някой извън службите е манипулирал Бърк и останалите. Използвал е тяхната тайна война като прикритие за нещо още по-лошо, нещо като онова, което се случи в института „Телър“ и тук, в Париж… Само че умножено стократно — заяви той тихо. — Бих искал да разбера кой и защо. Преди да е станало късно.
Ранди прехапа долната си устна напълно объркана. Тя прекоси стаята и се зазяпа през прозореца към малкия двор зад хотела.
— Движението на Лазар или не, но поне някои от хората, които работят на улица „Вини“ номер 18, са знаели за предстоящото нападение с нанофаги в Курньов — продължи Смит. Той се облегна на стола. — Затова са монтирали онези сензорни апарати, които сте видели. Затова искаха да убият всеки, който им се изпречи на пътя.
— Но Движението е против технологиите, особено нанотехнологиите — избухна тя, напълно объркана. — Защо привържениците на Движението на Лазар ще помагат на някого да извършва масови убийства, при това със средствата, срещу които се бори? Няма грам логика!
— Това може да означава, че онзи някой, както го нарече Джон, по-добре да му викаме господин Хикс за по-кратко, използва Движението като камуфлаж за истинските си намерения — намеси се Питър. — Смятаме, че той по подобен начин е използвал неколцина глупаци от ЦРУ, ФБР и, уви, МИ-6.
— Не надценяваш ли прекалено този господин Хикс? — озъби се Ранди. Обърна се с гръб към прозореца и застана с лице към тях и високо вдигната брадичка. — Прекалено много.
— Не мисля — каза Смит със сериозна физиономия. — Вече знаем, че Хикс, дали е един човек или група, разполага с огромни ресурси. Не можеш да изобретиш и да произведеш стотици милиарди нанофаги, без да имаш много пари. Поне сто милиона долара, а вероятно и много повече. Ако изразходваш една незначителна част от тия пари за подкупи, обзалагам се, че можеш да купиш лоялността на някои от вътрешните хора в Движението на Лазар.
Той се изправи изведнъж, тъй като вече не го свърташе на едно място. После се доближи до Ранди. Постави нежно ръка върху рамото й.
— Можеш ли да измислиш друг начин да съберем парченцата, които имаш? — попита Смит тихичко.
Агентката на ЦРУ постоя за миг мълчаливо. После бавно поклати глава и въздъхна. Цялата й енергия и раздразнение изчезнаха.
— Нито пък аз — добави Смит. — Затова ще се наложи да проникнем в сградата. Трябва да открием какво са записвали ония сензорни апарати в Курньов. И вероятно нещо още по-важно, какво е станало със събраната информация. — Той се намръщи. — Вашите техници досега не са успели да подслушат какво се говори вътре, нали?
Тя отново поклати неохотно глава, признавайки несполуката.
— Не. Мястото изглежда забележително обезопасено срещу подслушване. Дори прозорците са нагласени да вибрират леко, за да отбият лазерно наблюдение.
— Всички прозорци? — попита внимателно Питър.
Тя вдигна рамене.
— Не. Само на последния етаж и таванските.
— Хубаво, че са ни оставили знак — промърмори англичанинът, след което погледна към Джон.
Смит кимна.
— Да, много удобно.
Ранди погледна разтревожено към двамата мъже.
— Прекалено удобно дори — предположи тя. — Ами ако е капан?
— Трябва да поемем този риск — каза спокойно Питър. — Няма какво толкова да му мислим. — И преди тя да реагира, той си придаде подходящо сериозно изражение. — Съмнявам се, че е капан. Тогава трябва да приемем, че ония типове от Движението на Лазар умишлено са позволили на теб и хората ти да забележите как поставят малките сиви кутийки. И защо ще си създават грижи за неколцина стари войници?
— И за един първокласен оперативен агент на ЦРУ — каза тя след кратко колебание. После сведе скромно очи. — Това съм аз, разбира се.
Смит повдигна вежди.
— И ти ли смяташ да дойдеш?
Ранди въздъхна.
— Някой отговорен като мен трябва да държи под око две палави момчета като вас.
— Знаеш ли какво ще се случи с кариерата ти, ако ни хванат? — попита тихо Смит.