— Така е — отвърна Питър. — Но по-добре да сме подсигурени, отколкото да съжаляваме, мисля аз. В края на краищата онези типове — той посочи с глава към сградата на Движението на Лазар — може да не ни се зарадват, ако ни хванат да надничаме.
Той пристъпи около Джон и Ранди, оглеждайки екипировката им, затегна поясите за катерене, провери различните такъми, за да се увери, че всичко е здраво. После търпеливо изчака, докато Смит направи същата проверка на неговата екипировка.
— А това е за онова нищо и никакво парче стена — обяви Питър, бръкна в торбата си и извади малък въздушен пистолет, зареден със стрела с шипове от титаний, прикачена към шпула с навито метално въже с найлоново покритие. С лек поклон той подаде пистолета на Ранди. — Ще ми окажете ли тази чест?
Ранди отстъпи няколко сантиметра. Тя протегна врат, за да огледа добре стената отпред, търсейки подходящо място за закрепване. Тясна цепнатина привлече погледа й. Прицели се внимателно, насочвайки дулото на пистолета натам. Натисна спусъка. Пистолетът изкашля тихо и малката титанова стреля излетя, размотавайки металното въже зад себе си. С тихичко дрънчене шиповете около малката стрела се забиха дълбоко в камъка и се закрепиха здраво.
Смит се протегна и натисна яко опънатото метално въже с найлоново покритие. То остана на място. Обърна се към другите.
— Готови ли сме?
Те кимнаха.
Един след друг те се плъзнаха по въжето до стената и стъпиха внимателно на стръмния покрив на сградата на улица „Вини“ 18.
Центърът на Лазар, Азорски острови
Седнал зад бюрото си от тиково дърво в личния си кабинет, Хидео Номура следеше компютърната симулация на първите полети с „Танатос“ с растящо удоволствие. Огромен екран показваше дигитална карта на Западното полукълбо. Икони показваха непрекъснато осъвременяваната позиция на всеки от самолетите „Танатос“, изпратени от неговата база тук, на Азорските острови, намираща се приблизително на две хиляди и петстотин мили от американското крайбрежие.
След като светещите точки прекосиха Атлантическия океан и навлязоха над континенталната част на САЩ, цели пояси от сушата на дигиталната карта започнаха да си променят цветовете — това бяха районите, атакувани от носените от вятъра облаци нанофаги от четвърти стадий, които неговите невидими за радарите самолети щяха да пуснат. Различните цветове показваха предполагаемия процент на жертвите за всяко преминаване. В яркочервено бяха оцветени районите, където изтреблението щеше да е стопроцентово за всички в очертаната зона.
Докато Номура наблюдаваше, Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия и Бостън и прилежащите райони към тях станаха яркочервени, а това означаваше, че повече от тридесет и пет милиона американски мъже, жени и деца щяха да измрат. Той кимна, усмихвайки се на себе си. Сами по себе си тези масови убийства бяха без значение, само предвкусване на необходимото клане, което възнамеряваше да предизвика. Те щяха да послужат за далеч по-мащабна цел. Мигновеното унищожаване на най-гъсто населените центрове на правителствената и икономическата мощ със сигурност щеше да вкара Съединените щати в криза — оцелелите лидери въобще нямаше да са в състояние да разберат източника на унищожителните атаки срещу безпомощната им нация.
Вътрешният телефон иззвъня, отклонявайки вниманието му.
С голяма неохота Номура отлепи очи от виртуалната слава, която се разкриваше пред него. Той натисна бутона на микрофона.
— Да? Кой е?
— Получихме всички необходими данни от парижката станция, Лазаре — информира го с въздържан, академичен тон неговият главен молекулярен биолог. — Въз основа на резултатите от експеримента на терен номер три не виждаме никаква необходимост засега да модифицираме модела.
— Отлична новина — каза Номура. Той погледна отново към симулацията. Зоните на поражение се разширяваха бързо към вътрешността, достигайки до централните земи на Америка. — И кога ще завърши производственият цикъл на първата партида от четвърти стадий?
— Приблизително след дванадесет часа — обеща внимателно ученият.
— Много добре. Дръжте ме в течение.
Номура изключи симулацията на атаката и включи друг екран — на него непрекъснато се осъвременяваха данните за хода на работата в хангарите с огромните самолети в двата края на самолетната писта. От онова, което видя, разбра, че монтажът на неговата ескадрила от самолети „Танатос“ върви по график. В мига, в който първите цилиндри с новосъздадени нанофаги излезеха от тайната лаборатория, той щеше да разполага с три напълно готови самолета да ги приемат.