Вътре в сградата на улица „Вини“ 18 високият кестеняв гигант Нънс излезе от офиса на третия етаж, където се настани веднага след пристигането в Париж. Той беше най-големият и най-красиво обзаведен в цялата сграда и обикновено в него работеше завеждащият отдела за помощите за Африка и образователните програми. Но местните активисти предпочетоха да си траят, вместо да възразяват на резките му заповеди или да задават неудобни въпроси. В края на краищата Нънс бе личен пратеник на самия Лазар. За момента неговата дума беше закон. Нънс се усмихна зловещо. Много скоро привържениците на Движението щяха да съжаляват за безропотното си послушание, но щеше да е много късно.
Петима мъже от неговия екип го очакваха търпеливо на площадката пред офиса. Раниците и личните им оръжия бяха опрени на пода до краката им. Стояха мълчаливо, докато той приближаваше.
— Имаме заповед — каза той. — От самия Лазар.
— Заповедта, която очакваше ли? — попита ниският азиатец на име Широ.
Третият член на групата „Хораций“ кимна.
— До последната подробност.
Той извади пистолета си, провери го и го върна в кобура под мишницата си. Хората му направиха същото със своите оръжия и после се наведоха да вдигнат от пода раниците си.
Разделиха се на две групи. Двама тръгнаха надолу по централното стълбище към малкия гараж в задната част на партерния етаж. Останалите последваха Нънс нагоре по стълбите към стаите на петия етаж, където се намираха наблюдаващите експеримента.
Смит приключи спускането и се закрепи не много стабилно на самия ръб на покрива. Държейки здраво въжето, той се наведе надолу, за да огледа таванските прозорци, които стърчаха над ръба на покрива и от двете му страни. Тези прозорци се отваряха към малки тавански помещения, но както се видя и от снимките, които проучиха предварително, бяха здраво залостени външни капаци.
Смит поклати глава. Нямаше как да проникнат вътре през тези тежки дървени капаци, не и без да вдигнат шум до Бога. Трябваше да намерят друг начин да влязат в сградата.
Той се спусна по-надолу, като сега увисна на въжето, подкрепяйки се с крака на стената. Прозорците на петия етаж светеха, а капаците им бяха отворени. Придвижвайки се на кратки, внимателни подскоци, Джон продължи да се спуска по въжето, без да вдига много шум. Чуваше се само леко триене от движението на въжето по металната връзка, както и тихичко потропване на обувките, когато се подпираше на стената. Три метра по-надолу той стисна въжето здраво и спря точно до светещите прозорци.
Погледна нагоре.
Ранди и Питър бяха до ръба на покрива и очакваха от него сигнал, че е безопасно да го последват.
Смит им направи знак с ръка да си останат на място. После протегна глава, опитвайки се да си осигури добра видимост през най-близкия прозорец. Пред погледа му се разкри дълго тясно помещение, което стигаше поне до средата на стената. Още няколко от прозорците на етажа се отваряха към същото огромно помещение.
Вътре върху редица маси, опрени на отсрещната стена, бяха подредени компютри, монитори, радиопредаватели, сателитни предавателни системи и други апарати. Още маси с апаратура бяха поставени под прав ъгъл, разделяйки стаята на серия импровизирани работни кабини. Захранващи и оптични кабели вървяха по целия дървен под. Стените бяха мръсни, на места пропукани и с олющена боя.
В далечния тъмен ъгъл Смит забеляза шест походни легла в редица. Четири бяха заети. Изпод грубите вълнени одеяла се подаваха крака в чорапи.
Но поне двама от мъжете бяха будни и погълнати от работа. Единият, по-възрастен с побеляла коса и рошава брада, седеше пред компютърна конзола и вкарваше команди върху клавиатурата със светкавични движения на пръстите. Вторият мъж беше със слушалки на главата и седеше на стол точно до една от сателитните комуникационни системи. Той се бе привел напред, напрягаше слуха си да улови сигнала, който се получаваше в слушалките му, и периодично нагласяше настройките. Беше по-млад, гладко избръснат, а тъмните му очи и матовият цвят на кожата напомняха за слънчевите земи в Южна Европа. Дали не беше испанец? А може би италианец?
Джон сви рамене. Испанец, италианец, от Южен Бронкс. Какво значение имаше? Движението на Лазар набираше своите активисти от целия свят. В момента само едно-единствено нещо имаше значение. Нямаше как да влязат в сградата незабелязано, не и от този етаж. Погледна надолу към тъмните прозорци на другите етажи. За миг обаче улови с ъгълчето на окото си някакво движение. Смит видя брадатия белокос мъж да се извръща от своята клавиатура и да се изправя. Той погледна изненадано, но не и разтревожено, след което в стаята нахлуха още четирима мъже откъм тесен арковиден вход.