Смит наблюдаваше внимателно. Новодошлите бяха мъже с груби лица, облечени в тъмни дрехи, с раници, метнати през рамо. Двама държаха насочени пистолети. Трети бе стиснал с двете си ръце автомат. Четвъртият мъж, много по-висок от останалите и явно техният лидер, изрече някаква заповед на хората си. Те се разделиха мигновено, като всеки тръгна към различна част от стаята. Едрият кестеняв мъж погледна към прозорците за миг и пак се обърна. С грациозност на диво животно той измъкна пистолет изпод мишницата си.
Очите на Джон се разшириха невярващо. Побиха го тръпки от суеверен ужас. Той бе видял същото лице и тези зелени стряскащи очи само преди шест дни. Те принадлежаха на лидера на терористите, който едва не го уби при ръкопашен бой при института „Телър“. Беше невъзможно, помисли си той ужасено, абсолютно невъзможно. Как така човек, изцяло изяден от нанофаги, ще излезе от гроба?
Четиридесет и втора глава
Нънс се обърна от прозорците към Вилем Линден. Бавно насочи пистолета си към целта. Издърпа предпазителя с огромния си палец.
Белокосият холандец се бе вцепенил пред оръжието, чието дуло сочеше към челото му. Пребледня като платно.
— Какво правиш? — запелтечи той.
— Това е твоята отплата. Услугите ти вече не са необходими — каза му Нънс невъзмутимо. — Но Лазар ти благодари за усилията. Сбогом, хер Линден.
Третият от групата „Хораций“ изчака известно време, докато другият проумее ужасната истина, и натисна спусъка два пъти, стреляйки в главата на Линден от упор. Кръв, раздробени кости и късчета мозък изригнаха от задната част на разтрошения скалп на холандеца и опръскаха стената. Мъртвият падна назад и се строполи на пода.
В този миг откъм тъмния ъгъл на стаята прогърмя нов изстрел, последван от втори, после от трети. Нънс погледна натам. Един от хората му току-що бе убил четиримата спящи членове на наблюдателния екип. Сгащени на походните легла, те бяха лесна плячка. Изстреляни от разстояние по-малко от три метра, трите дванадесети калибър патрона, пълни с едри сачми, ги разчлениха на жалки парчета разкъсана плът и натрошени кости.
Едрият мъж дочу внезапно сподавен вик на страх вляво от себе си. Той се обърна натам рязко и видя най-младия член на екипа на Линден, португалския специалист по телекомуникации Витор Абрантиш, който се олюляваше. Абрантиш викаше истерично в слушалките си, прикован към сателитния предавател с усукан около краката му кабел.
Нънс стреля два пъти в движение. Първият деветмилиметров куршум удари младежа високо в гръдния кош. Вторият се заби в лявото му рамо и го завъртя на триста и шейсет градуса. Пребледнял от шока, Абрантиш падна назад над предавателя. Стенейки, той се свлече на пода и притисна с ръка смазаното си рамо.
Нънс се ядоса на собствената си непохватност, направи още няколко крачки към ранения мъж и отново вдигна пистолета. Този път щеше да се прицели с по-голяма точност. Погледна над дулото. Пръстът му обви спусъка и тъкмо да го натисне…
Изведнъж прозорецът до него се взриви и във въздуха се разхвърча облак от натрошени стъкла с остри ръбове.
Все още увиснал на въжетата точно пред стаята, Джон Смит стана свидетел на хладнокръвната касапница вътре. Тези копелета убиваха собствените си хора, осъзна той изведнъж. Целта им бе да заличат всякакви следи, потенциални свидетели и улики. Свидетели и улики, от които той спешно се нуждаеше. Изпаднал в ярост, той реагира инстинктивно, измъкна пистолета си „Зиг Зауер“ от кобура и стреля в стъклото.
Три бързи изстрела от горния край до основата избиха прозореца. Изпочупени стъкла и куршуми се посипаха през отвора в стаята. Преди да паднат и последните парченца, той прибра пистолета в кобура и измъкна една от двете заслепяващи и заглушаващи гранати от джоб на лявото си бедро. С десния палец издърпа халката. Предпазното езиче цъкна.
Смит метна цилиндъра през разбития прозорец и се отблъсна от стената, отдалечавайки се от отвора. След като стигна до крайната точка на маховото движение, се отблъсна отново, още по-силно, и започна да се връща обратно към прозореца, като този път летеше по-бързо.
Точно тогава гранатата избухна с ослепителни припламвания и оглушаващи експлозии, предназначени да изненадат и объркат всеки, който попаднеше в радиуса на детонацията. Гъст облак дим се понесе навън и се завъртя лудо във въздуха, придружен от серия силни гърмежи.