Джон се вмъкна през отвора на прозореца с ходилата напред. Той тупна тежко на пода, присвит на две, и после започна да лази проснат по очи. Малки парченца стъкла хрущяха под него. Измъкна отново зиг зауера и се заоглежда за присъстващи сред мъглата и дима.
Смит търсеше на първо място едрия зеленоок мъж. Имаше петна от кръв върху дървения под, където той стоеше, когато прозорецът избухна над него, но само това. Кестенявият гигант явно се бе хвърлил на пода да се прикрие, когато гранатата избухна. Кървавата следа, оставена от него, изчезваше през арковидния вход.
Откъм далечната страна на тежката маса се чуха тихи стъпки.
Смит се обърна и видя един от другите стрелци да приближава през облака дим. Макар и зашеметен от влудяващия гръм и ослепителната светлина, стрелецът все още държеше пистолета си насочен напред с две ръце. Мигайки неистово, за да проясни погледа си, той забеляза главата на Смит, която се подаваше над масата, извъртя се настрани, опитвайки се да се прикрие.
Смит стреля два пъти — първият куршум го прониза в сърцето, а вторият в шията.
Нападателят се преви и падна напред мъртъв, преди още да докосне пода.
Джон се скри отново зад масата и се претърколи на другата страна, откачи бързо алпинисткия пояс, за да се освободи от въжето, което още се влачеше след него през прозореца. Ако останеше прикачен за него, движенията му щяха да се затруднят. Освен това то щеше да служи като гигантска стрелка, сочеща право към него, където и да мръднеше. Най-накрая той успя да откачи въжето и запълзя по издраскания под.
Един повали. Заедно с огромния мъж оставаха още трима, помисли си той мрачно. Къде ли са се намирали останалите противници, когато гранатата влетя през прозореца? И още по-важно, къде ли бяха сега?
Той се провря покрай ъгъла на една маса и видя белокосия мъж проснат пред него. Смит се намръщи от гледката на отвратителната каша, която се бе изсипала от раздробения череп на мъртвия мъж. Този размазан от куршуми мозък съдържаше информацията, от която толкова се нуждаеха.
Пропълзя покрай трупа и се отправи към тъмния ъгъл на стаята, който бе използван за спално отделение на смени.
Някъде зад него прогърмя три пъти пистолет. Единият куршум мина ниско над главата му. Другият отцепи трески от крака на тежката дъбова маса съвсем близо до лицето му. Третият деветмилиметров куршум го удари в гърба и отскочи, отбит от бронежилетката му. Все едно че го изрита муле между плешките.
Задушавайки се от непоносимата болка, опитвайки се да поеме дъх в дробовете си, които усещаше като премазани, Смит се обърна на една страна. В пода се забиха още два куршума, точно там, където лежеше секунда по-рано. Големи парчета дърво се отцепиха от пода, преди куршумът да рикошира. Смит се заизвива неистово, опитвайки се да мерне стрелеца.
Там!
Сянка премина пред замрежения му от болката поглед. Един от бандитите бе коленичил зад една маса само на шест метра от него и хладнокръвно се прицелваше. Джон стреля със зиг зауера, натискайки спусъка бързо, колкото можеше. Пистолетът отскочи назад в ръцете му. Куршумите удариха масата и компютърната апаратура върху нея. Градушка от трески, искри и строшени парчета пластмаса и метал изпълни въздуха. Изненадан, бандитът изчезна от погледа му.
Смит се претърколи през пода, търсейки по-надеждно прикритие. Спря някъде в средата на една от импровизираните кабини, формирани от четири маси под формата на буквата и, и рискува да погледне назад. Нищо.
После погледът му попадна върху телевизионен монитор на масата пред него. Той замръзна, тъй като видя собствената си смърт върху екрана.
Третият противник се изправяше откъм съседната кабинка с насочен пистолет в тила му.
Разположени на ръба на покрива, Питър и Ранди чуха, че се води престрелка, видяха ослепителната светлина на гранатата и после как Джон влетя през прозореца под тях. Те си размениха ужасени погледи.
— Мили боже. Дотук с хитростта и дискретността — измърмори Питър, измъкна браунинга от кобура си и го хвана готов за стрелба.
Още изстрели долетяха в усилващо се кресчендо, отеквайки като ехо от тухлените и каменните стени на околните сгради.
— Хайде — запелтечи Ранди и започна да се спуска по въжето с къси и бързи отскоци.
Питър полетя почти веднага след нея, като се движеше със същата скорост, но с по-дълги отскоци.