Съзнавайки, че е твърде късно и че пръстът на бандита натиска спусъка, Смит се заизвива отчаяно, докато правеше опити да насочи собственото си оръжие на мушка. Адреналинът, който запулсира из тялото му, сякаш забавяше времето и отлагаше кошмарния миг, в който дъжд от дванадесети калибър патрони със сачми щеше да превърне мозъка му в кървава слуз…
И точно тогава избухна още един прозорец, раздробен на парчета от серия деветмилиметрови куршуми, изстреляни от близко разстояние. Улучен на няколко места в гръдния кош, шията и главата, противникът на Джон се олюля на една страна и се просна върху една от масите. Пушката се изхлузи от безжизнените му пръсти и падна на пода.
Първо Ранди, а след нея Питър се втурнаха през разбития прозорец и скочиха на пода. Те бързо разкачиха въжетата и заеха позиции от двете страни на Джон, оглеждайки продълговатото тясно помещение за признаци за движение.
Смит се усмихна леко, все още в шок от това, че му се размина на косъм.
— Радвам се да ви видя — прошепна той. — Мислех, че ще трябва да се оправям сам.
— Идиот — тросна му се Ранди, но в очите й имаше топлина.
— Никога не пропускам купон — обади се и Питър. — Колко остави за нас?
— Един със сигурност — отвърна Смит. После посочи с глава към далечния край на помещението. — Скрил се е там някъде. А още един тип, техният лидер, мисля, че се измъкна през вратата.
Питър погледна към Ранди.
— Ще покажем ли на нашия приятел доктор как професионалистите играят тази игра? — След това Питър се обърна към Смит. — Ти ни прикривай откъм вратата, Джон.
Питър извади една граната от джоба на бедрото си, измъкна халката и преди да дръпне предпазното езиче, започна да брои:
— На пет. Четири, три, две…
Питър метна гранатата над масата. Тя прелетя ниско над пода, изчезна от погледа и избухна. Нов облак дим изригна над стаята, осветен във вътрешността от ослепителни отблясъци във формата на шишарки.
Ранди вече бе скочила на крака и тичаше бързо, приведена ниско. Тя мерна сред дима тъмна сянка и се хвърли на пода. Оцелелият бандит вървеше, като се олюляваше, към нея. Ранди стреля два пъти с беретата и видя как той падна. Потрепери веднъж и после застина на пода с вперени в нея безжизнени очи.
Още известно време Ранди остана в залегнало положение, изчаквайки димът да се разсее.
— В този край е чисто — викна тя, след като можеше да вижда добре, за да е сигурна.
— Провери наоколо дали не е останал някой жив — предложи Смит и се изправи с мъка на крака. Той погледна към Питър. — Междувременно смятам ние с теб да издирим онова огромно копеле, което се измъкна.
— През вратата ли?
Смит кимна намръщено.
— Точно така.
Обясни набързо поразяващата прилика между високия зеленоок мъж, когото видя тук, и лидера на терористите, когото видя да умира в Ню Мексико.
Питър подсвирна леко.
— Значи, имаме неприятно съвпадение.
— Нещо такова — отговори бавно Смит. — Но не мисля, че е съвпадение.
— Вероятно не е — съгласи се Питър. — Но трябва да побързаме, Джон. Френската полиция може да е разположена извън Париж, но тая олелия тук няма начин да не привлече внимание.
С насочени и готови за стрелба оръжия двамата мъже се отправиха внимателно към арковидния изход. Смит посочи безмълвно към следите от кръв на пода. Огромни червени капки водеха към отворената врата. Питър кимна, потвърждавайки, че е разбрал. Те търсеха ранен мъж.
Смит спря точно на прага от вътрешната страна на стаята. Той погледна през отвора и забеляза, че част от площадката в бели и черни плочки е заградена с високи метални парапети.
Следите от кръв продължаваха към широкото мраморно стълбище, което водеше към долните етажи на сградата. Едрият мъж, когото търсеха, можеше да е избягал! Напълно решен да не го изпусне, Джон импулсивно стреля през арковидния отвор, пренебрегвайки предупреждението на учудения Питър.
Твърде късно Джон осъзна, че кървавата следа спираше само на две крачки. Очите му се разшириха. Освен ако не се е научил по някакъв начин да лети, зеленоокият мъж трябваше да се е върнал…
Смит усети силен удар отстрани. Загуби равновесие и се хлъзна през площадката с раменете напред, забивайки тялото си в металния парапет. Зиг зауерът му издрънча върху плочките. За миг той се взираше от основата на парапета, без да вижда нищо. Все още беше зашеметен и му се виеше свят, когато до ушите му достигна приглушен вик и после видя как Питър прелетя край него. Англичанинът се претърколи с главата надолу по стълбите. Той изчезна от поглед, а по стълбището се раздрънча разпилялата се екипировка.