С жестока усмивка кестенявият гигант тръгна към Смит. Лицето му, нарязано от острите като бръснач парченца стъкло, представляваше кървава маска. Едната му очна кухина бе празна, но в другата единственото му зелено око проблясваше свирепо.
Джон се изправи на крака, усещайки остра болка в дясната част на гърба. Той бързо извади бойния нож, втъкнат в колана на кръста му. Приведе се ниско и размаха ножа.
Необезпокоен ни най-малко от хладното оръжие, едрият мъж закрачи към него. Той размахваше огромните си ръце измамно мързеливо, описвайки малки кръгове, докато доближаваше, готов да го нападне, да му причини тежка телесна повреда и да го убие. Усмивката се разширяваше.
С присвити очи Смит наблюдаваше как врагът идваше все по-близо. Доближи още малко, копеле, помисли си той. Преглътна с мъка, борейки се с растящото чувство на страх от вида на гиганта. Смит не си правеше никакви илюзии за евентуалния изход при ръкопашен бой отблизо. Дори полусляп, противникът му бе много по-силен, по-едър и без съмнение с повече умения от него.
Огромният кестеняв мъж забеляза страха му. Той започна да се смее, а от лицето му потече още кръв.
— Какво? Не ти стиска да се биеш без пистолет, а? — попита той тихо с циничен и подигравателен тон.
Джон не се поддаде на дразненето и остана на място, готов да реагира бързо на всяко движение. Той бе фиксирал погледа си в единственото око на мъжа, тъй като бе наясно, че то ще сигнализира за всяко негово движение.
Светлозеленото око примигна изведнъж. Ето това е!
Смит заостри вниманието си.
С ужасяваща скорост огромният мъж скочи напред с намерение да порази лицето на Джон със саблен удар. Смит си дръпна главата точно навреме. Смъртоносният удар го подмина на сантиметри.
Смит успя да блокира друг мощен удар с лявата си ръка. Ужасната сила го изблъска назад към парапета. Задъхвайки се, той се сви още по-ниско.
Ухилен сега до уши, зеленоокият мъж отново се доближи. Едната си ръка държеше в готовност да отбие удара с нож. С другата, стисната в мощен юмрук, замахна назад, засилвайки се за нов саблен удар, с който да катурне Смит през парапета върху стълбището, където да намери смъртта си, или да смачка черепа му.
Джон се хвърли напред в краката на по-високия мъж. Той се превъртя и се изправи, но го посрещна нова серия от удари — бързи крошета, които той парира с лявата ръка и раменете си. От силата Смит се блъсна в стената, изкарвайки въздуха от дробовете си. Отчаяно той замахваше с ножа, принуждавайки противника си да отстъпи — немного, само няколко стъпки, но достатъчно да опре гърба си на железния парапет.
Сега или никога, каза си Джон.
С див рев той измъкна последната граната от джоба на бедрото и я метна с цялата сила, която му бе останала, право в лицето на своя враг. Реагирайки инстинктивно, едрият мъж отби безвредната граната с двете си ръце, излагайки за първи път открито тялото си.
В този миг Джон скочи и нанесе удар с ножа. Само връхчето на оръжието потъна в средата на единственото зелено око на мъжа. Но това стигаше. Кръв и лимфа потекоха от новата ужасна рана.
Напълно сляп, кестенявият гигант зарева едновременно от ярост и от болка. Той замахна силно и изби ножа от ръката на Смит. После запристъпя напред с широко разтворени ръце в последен опит да заклещи невидимия си противник и да го смачка.
С бързи движения Джон се мушна под огромните разперени ръце и нанесе смъртоносен удар в гърлото на мъжа, пречупвайки ларинкса. После отскочи назад, твърдо решен да се държи на безопасно разстояние.
Гигантът започна да се задъхва, да се дави, да се напъва неистово да поеме кислорода, от който се нуждаеше, но не можеше да вдиша, след което се смъкна бавно на колене. Под кървавите рани кожата му започна да посинява. Отчаяно той се протегна за последен път, все още опитвайки се да докопа мъжа, който му отне живота. След това ръцете му се отпуснаха. Той падна на пода и се претърколи на гръб, а празните очни кухини се впериха невиждащо към тавана.
Изтощен, Смит падна на колене.
Някъде отдолу се чу внезапно нова стрелба, която кънтеше из цялото централно стълбище. Смит се надигна, взе пистолета си от пода и затича към стълбите.
Видя Питър, който бавно се качваше нагоре, куцайки болезнено.