— Джон! — викна превъзбудено Ранди. — Виж това.
Той вдигна очи. Ранди стоеше пред компютъра на възрастния белокос мъж. Тя обърна монитора към него. Явно зациклил в някакъв момент, компютърът повтаряше един и същ дигитален образ отново и отново — беше снимка на пешеходни улици, явно направена от нисколетящ самолет. Три думи просветваха в червено в долния десен ъгъл на картината: НАНОФАГИТЕ ПУСНАТИ.
— Мили боже! — осъзна изведнъж Смит. — Те са нападнали Курньов от въздуха.
— Така изглежда — съгласи се мрачно Ранди. — Предполагам, че е по-лесно и по-ефективно, отколкото да оставиш тия ужасни оръжия на свобода на земята.
— Много по-ефективно е — потвърди Смит. — При освобождаването на нанофагите от високо не се разчита на вятъра или на вътрешно налягане за разпространяването на облака. По този начин потокът може да се контролира в по-голяма степен и да се покрие по-голям район с еднакъв брой механизми.
Той се обърна към Абрантиш. Раненият мъж бе на ръба на смъртта и въобще не разбираше какво става около него. С късмет можеше да отговори на някои въпроси, при други обстоятелства без съмнение щеше да откаже.
— Защо не ми кажеш нещо за нанофагите, Витор? — каза внимателно Джон. — Каква е истинската им цел?
— След като изпитанията приключат, те ще прочистят света — отговори умиращият мъж, кашляйки. Мехурчета кръв се появиха в ъгълчетата на устата му. Но очите му светеха фанатично. С голямо усилие той продължи да говори. — Те ще възродят всичко. Ще отърват Земята от заразата. Ще я спасят от чумата на неопитоменото човечество.
Смит усети как го побиват тръпки на ужас, тъй като думите на Абрантиш изведнъж го осениха за истината. Изтреблението при „Телър“ и Курньов бяха само експерименти. А това означаваше, че смъртта на десетките хиляди хора е била планирана от самото начало като изпитание на терен, за да се направи проверка и да се подобри ефективността на смъртоносните нанофаги извън стерилните очертания на лабораторията.
Той се вторачи в образа, който компютърът повтаряше отново и отново. Нанофагите не бяха само оръжия за тероризъм. Те бяха замислени като инструмент за геноцид — геноцид, който бе планиран в мащаби, невиждани досега в историята.
Джон усети огромен гняв да се надига у него. Мисълта, че някой е ликувал от жестокото и нечовешко клане, на което стана свидетел пред института „Телър“, предизвика у него ярост, каквато не бе чувствал от години. Но за да измъкнат още информация, този млад португалец трябваше да чува приятелски глас, гласа на човек, който споделя неговите извратени идеи. Така че Джон направи усилие да сдържи надигналите се у него емоции.
— Кой ще ръководи това прочистване, Витор? — попита той спокойно. — Кой ще възроди света?
— Лазар — отвърна Абрантиш, без да се замисли. — Лазар ще възроди живота от смъртта.
Смит се отпусна и седна на пода. В главата му започна да се оформя ужасен и страховит образ. Беше образ на кукловод без лице, който хладнокръвно разиграваше драма, плод на маниакалното му въображение. В един миг Лазар отричаше нанотехнологията като опасност за човечеството. В следващия той пригаждаше същата технология за своите зловещи цели — за изтребление дори на собствените си последователи, все едно че бяха лабораторни мишки. С едната си ръка той манипулираше служители от ЦРУ, ФБР и МИ-6, като ги насърчаваше да водят тайна война срещу Движението, което той контролираше. С другата ръка обръщаше същата незаконна война срещу тях, а в критичните моменти правеше враговете си слепи, глухи и неми.
— И къде е човекът, когото нарече Лазар? — попита Смит.
Абрантиш не отговори нищо. Той пое малко въздух и се закашля безконтролно, започна да се задушава, тъй като не можеше да прочисти дробовете си. Давеше се в собствената си кръв.
Смит обърна главата му настрани, освобождавайки малко пространство за въздуха, от който Витор се нуждаеше. Алени струйки потекоха от устата му. Кашлицата се поуспокои малко.
— Витор, къде е Лазар? — повтори настоятелно Смит.
Ранди се дръпна от компютъра и се върна при тях. Тя стоеше встрани и слушаше.
— Ос Азореш — прошепна Абрантиш. — Той отново се закашля и изплю още кръв на пода. Пое още малко въздух. — О консоле до сол. Санта Мария.