Париж
За част от секундата Питър се взираше в активирания разрушителен заряд и макар и без охота се възхищаваше на невероятното усърдие на неприятеля. Когато опреше до прикриване на следи, тия типове никога не спираха по средата. Защо да се задоволяват с убийството на неколцина свидетели, след като можеха да вдигнат във въздуха цялата сграда? Таймерът отброи още една секунда и продължи да отмерва безмилостно настъпването на предрешения край.
Той скочи на крака и затича към Джон и Ранди, заобикаляйки масите с компютри и изпотрошена от куршумите апаратура.
— Излизайте! — изкрещя той, сочейки към прозорците. — Веднага вън!
Те го изгледаха с почуда, напълно озадачени от настойчивия му глас.
Питър спря до двамата объркани американци.
— Заложена е поне една голяма бомба и ще гръмне всеки момент, а сигурно има още! — обясни той набързо. После сграбчи двамата за раменете и ги забута към двата прозореца, които зееха отворени и изпочупени.
— Бързо! Ако имаме късмет, ни остават към тридесет секунди!
По лицата на Джон и Ранди се изписа ужас, след като най-после разбраха за какво става дума.
И тримата сграбчиха по едно от въжетата, които все още висяха пред прозорците.
— Няма време да слагаме пояси — предупреди ги Питър. — Спускаме се по проклетите въжета.
Смит кимна. Той скочи върху каменния перваз на прозореца, прехвърли двойното въже през задната част на бедрото си, след това го прекара по диагонал нагоре и го преметна през рамо, после обратно към същото бедро и след това го опъна по цялата дължина на ръката си, която щеше да използва за спирачка. Забеляза, че Питър и Ранди направиха същото със своите въжета.
— Готови ли сте? — попита Питър.
— Готови — потвърди Смит, Ранди също кимна.
Смит се отпусна на въжето, обърна се успоредно спрямо земята и остави гравитацията да свърши по-голямата част от работата, падайки надолу покрай стената с големи отскоци. Земята се приближаваше към него с шеметна скорост. Усещаше миризмата на найлоновото въже, което стържеше по кожените му ръкавици и го убиваше жестоко на рамото и бута.
Знаеше, че Питър и Ранди следват неговия ритъм. И тримата се спускаха с висока скорост.
След като прецени, че е на не повече от шест метра от земята над тясната павирана алея зад централата на Движението, Смит стегна въжето с ръката, която му служеше за спирачка, и го дръпна към гърдите си с рязко движение. Не искаше да рискува да падне на земята със същата скорост. На около три метра и половина над земята той спря въжето.
В този миг серия мощни експлозии разтърсиха горните етажи от единия до другия край на сградата на улица „Вини“ 18 и избълваха огромни пламъци и нажежен въздух. През прозорците изригнаха адски огнени езици и осветиха като факли нощта, превръщайки тъмнината в ослепителен ден за един ужасен миг. Парчета от камък и керемиди и други отломки литнаха високо към небето на фона на горящия ад, който поглъщаше централата на Движението.
Въжето на Смит се отпусна, разкъсано от взрива. Той падна на земята и се претърколи. Ранди и Питър тупнаха до него. Те скочиха на крака и побягнаха по тъмната алея бързо, колкото можеха, подхлъзвайки се от време на време на гладката и влажна настилка. Огромни отломки падаха около тях, чупеха покривите на съседните сгради или се удряха в тясната алея с грохот и смъртоносна сила.
Тримата се отдалечиха от алеята и свиха към по-широка улица. Все още тичайки с максимална скорост, те се шмугнаха под навеса на магазинче за цигари, търсейки прикритие. Нова вълна от нажежени до бяло отломки засипа околните улици и сгради, пробивайки дупки по покривите и възпламенявайки нови пожари по пътя си. Пронизителният вой на алармите на паркираните в околността автомобили, задействани от падащите отломки, направи невъобразимата врява още по-голяма.
— Някой да има умни идеи? — попита Ранди.
Те чуваха ясно сирените в далечината, които звучаха все по-отблизо с всяка изминала секунда.
— Трябва да изчезваме от района — каза Смит. — При това бързо. — Той погледна към нея. — Можеш ли да се обадиш по радиостанцията за помощ?
Тя поклати глава.