— Имах основателна причина да бързам, Прайм — Отговори, опитвайки се да налучка.
Зеленоокият мъж поклати глава.
— Аз съм Търс. За нещастие Прайм е мъртъв.
— Мъртъв? Как така? — попита притеснено Бърк.
— Беше убит при операцията — отвърна спокойно Търс. Той отстъпи встрани и направи място на Бърк да влезе във вилата. Покрити с килим стълби водеха към втория етаж. Ярка светлина струеше през отворената врата в дъното.
— Всъщност пристигна точно навреме да ни помогнеш да решим един малък проблем, свързан със смъртта на Прайм.
Офицерът от ЦРУ последва едрия мъж през отворената врата в остъклената веранда, която вървеше по цялата широчина на къщата. Леко надигнатият циментов под, металният сифон по средата и рафтовете по стените подсказаха, че помещението се използваше главно като склад и сушилня за измокрените от снега връхни дрехи, ботуши, ски и скиорски обувки. Новите му обитатели обаче го използваха като килия.
Дребен мъж с хлътнали рамене, мургава кожа и добре поддържани мустаци седеше неспокойно до сифона. Устата му бе запушена, а ръцете вързани зад гърба. Ходилата му също бяха завързани за краката на стола. Над запушената уста широко отворени тъмнокафяви очи гледаха с ужас двамата мъже, които току-що влязоха.
Бърк обърна главата си към Търс. Той повдигна едната си вежда въпросително.
— Нашият приятел Антонио имаше за задача да отведе екипа ни — обясни спокойно едрият мъж. — За нещастие се паникьосал и изоставил Прайм.
— Затова сте се принудили да ликвидирате Прайм — предположи Бърк. — Да не допуснете да го заловят.
— Не съвсем. Прайм беше… изяден — каза Търс. После поклати мрачно глава. — Трябваше да ни предупредите за чумата, която бомбите ни пуснаха, господин Бърк. Искрено се надявам пропускът ви да е от недоглеждане, а не умишлен!
Офицерът от ЦРУ се намръщи, долавяйки неприкритата заплаха в гласа на едрия мъж.
— Никой не знаеше колко опасни са проклетите наномеханизми — отвърна бързо той. — Нищо такова не бе споменато в секретните доклади на „Харкорт“, които четох. Нямаше и намек за подобно нещо и в докладите на „Номура“, и на самия институт.
Търс го изгледа изучаващо, после кимна.
— Добре. Приемам уверението ви. Засега.
Вторият Хораций сви рамене.
— Но мисията се издъни. Сега Движението на Лазар ще е по-силно, а не по-слабо. Имайки предвид това, желаете ли да продължим? Или да изчезваме, докато не е станало късно?
Бърк погледна начумерено. Беше навлязъл твърде надълбоко, за да даде отбой. Сега дори ставаше наистина наложително Движението да бъде ликвидирано. Той решително поклати глава.
— Продължаваме. Готов ли е екипът ви да задейства резервния план?
— Да.
— Добре — каза спокойно офицерът от ЦРУ. — Все още имаме шанс да разберем какво стана при института с Движението на Лазар. Дайте ход на резервния план. В полунощ.
— Добре — съгласи се Търс. После посочи към вързания мъж. — Междувременно трябва да решим този проблем за дисциплината. Какво да правим с Антонио?
Бърк го изгледа отблизо.
— Не е ли очевидно? — попита той. — Щом веднъж се е огънал от напрежението, ще го направи пак. Свършвайте с него и заровете тялото някъде, където няма да го открият поне няколко седмици.
Шофьорът започна да стене. Раменете му се отпуснаха.
Търс кимна.
— Логиката ви е непоклатима, господи Бърк. — Зелените му очи грейнаха от удоволствие. — Но тъй като и основанието, и присъдата са ваши, мисля, че вие трябва да я изпълните.
Търс подаде на офицера от ЦРУ боен нож с дълго острие.
Беше проверка, осъзна с гняв Бърк. Едрият мъж искаше да разбере колко далеч е готов да стигне в мръсната работа, която нареди да се свърши. Добре, да спечелиш доверието на група наемници главорези не беше лесна работа. Бе убивал и преди, за да се докаже при други операции, като внимателно прикриваше убийствата от висшестоящите си началници. Без да издава отвращението си, Бърк свали якето си и го закачи на една от поставките за ски. После нави ръкавите си и взе ножа.