Една от фигурите тръгна напред бавно, придобивайки формата на забележително висок мъж с едро телосложение.
— Не можете да отречете фактите, господин Костанцо — каза му той. — Изиграли са ви.
Активистът от Движението на Лазар стоеше отчаян, без да помръдне. Беше вярно, помисли си той. Излъгали са го. И защо не се учудваше? Цял живот му се случваше — отначало в дома му, после в училище, сега отново.
— Ще опиша човека, който ми даде парите — каза той. — Аз съм много добър физиономист…
Един деветмилиметров куршум се заби точно между очите и мозъка и се пръсна в тила му.
Човека с пистолета със заглушител в ръка, високият член на групата „Хораций“ погледна към мъртвото тяло.
— Да, господин Костанцо — каза Търс тихичко. — Не се съмнявам в това.
Смит бягаше. Бягаше, за да се спаси. Правеше го, но не можеше да си спомни защо го прави. Другите бягаха покрай него. Сред ужасяващите им викове, долови звук от жужене. Погледна зад рамото си и видя огромен облак от летящи насекоми, който го връхлита се и затича по-бързо, а сърцето му заби с висока скорост.
Жуженето се усили и стана още по-натрапчиво и заплашително. Усети, че нещо каца на врата му и се опита неистово да го отпъди. То обаче се заби в дланта му. Вторачи се в крилатото нещо с отвращение. Беше огромен жълт стършел.
Внезапно насекомото стана различно, промени формата и структурата си и се превърна в изкуствено създание, направено от стомана и титаний и съоръжено с тънки като карфици свредели и остри триони. Стършелът робот обърна бавно триъгълната си глава към него. Очите му от шлифован на малки фасетки кристал блеснаха зловещо. Джон стоеше като хипнотизиран и само наблюдаваше с растящ ужас как свределите и трионите на стършела влязоха в действие и започнаха да се забиват дълбоко в плътта му…
Събуди се и седна изправен в леглото, като все още махаше безпомощно с ръце. Инстинктивно Смит пъхна едната си ръка под възглавницата и грабна деветмилиметровия пистолет „Зиг Зауер“. После се сепна. Кошмар, опомни се той. Беше само сън.
Мобилният телефон отново звънна на нощното шкафче, където го остави, преди да си легне. Червените светещи цифри на дигиталния часовник до телефона показваха три часа след полунощ. Смит грабна телефона, преди да звънне отново.
— Да. Кой е?
— Съжалявам, че те събудих, полковник — каза Фред Клайн без капка извинение в гласа. — Пристигна нещо, което искам да видиш… и да чуеш.
— А? — Смит свали краката си от леглото.
— Мистериозният Лазар най-после изплува на повърхността — продължи шефът на Първи секретен отдел. — Или поне така изглежда.
Смит подсвирна леко. Любопитно.
Според сведенията, с които разполагаше, никой в ЦРУ, ФБР или друга западна разузнавателна служба не знаеше кой всъщност ръководи операциите на Движението.
— Лично?
— Не — отговори Клайн. — Но първо виж какво ще ти покажем и тогава ще говорим. Имаш ли лаптоп наблизо?
— Почакай — Смит остави телефона и светна лампата.
Преносимият му компютър бе все още в куфарчето близо до дрешника. С бързи движения го измъкна, пъхна щепсела в контакта и го включи. Лаптопът забуча, изщрака и зареди. Смит вкара специалния код и нужната парола, за да се свърже с мрежата на Първи секретен отдел. После вдигна телефона.
— На линия съм.
— Почакай за момент — каза му Клайн. — Прикачваме материала и ти го изпращаме.
Екранът светна и отначало върху него се появиха статични, после произволни форми и цветове. Накрая се проясни, за да покаже строго, красиво лице на мъж на средна възраст.
Смит се наведе и внимателно разгледа образа пред себе си. Това лице му се стори някак странно познато. Всяко нещо върху него — леко чупливата кестенява коса, посивяла при слепоочията, големите сини очи, класическият прав нос и строгата брадичка с вдлъбнатина по средата — създаваше впечатлението за огромна сила, мъдрост, интелект и власт.
— Аз съм Лазар — заяви ясно мъжът. — Говоря от името на Движението на Лазар, от името на Земята и на цялото човечество. Говоря от името на онези, които вече са мъртви, и на онези, които още не са родени. Обръщам се днес към вас да ви кажа истината за корумпираната и корумпираща власт.