— Наблюдавам, Фред — каза той. — Но не знам какво да търся.
— Това не е истинско лице, полковник — каза му Клайн направо. — Същото се отнася и до другите Лазаровци.
Смит повдигна едната си вежда.
— Така ли? Тогава какво е?
— Компютърни образи — отвърна Клайн. — Съчетани по изкуствен начин късчета и отделни елементи от стотици, а може би хиляди реални хора. Гласовете също са електронни.
— С други думи, няма начин да ги идентифицираме — осъзна Смит. — Нито да разберем дали Движението се ръководи от един човек или от много.
— Точно така. Има и още нещо — каза Клайн. — Видях някои от анализите на ЦРУ. Те са убедени, че образите и гласовете представят архитипове, идеализирани фигури сред различните култури, към които Движението на Лазар отправя своето послание.
Това със сигурност обясняваше защо реакцията му към първия образ, който се появи, бе така благосклонна, осъзна Смит. Той бе вариация на древния западен идеал за справедливия и героичен крал.
— Тези хора са дяволски добри — каза той мрачно.
— Наистина.
— Всъщност започвам да си мисля, че ЦРУ и ФБР са на вярната следа, като смятат, че тия типове са отговорни за случилото се вчера.
— Вероятно. Но умела пропаганда и секретност не доказват непременно терористични намерения. Напъни си мозъка, полковник — каза Клайн. — Помни, че Първи секретен отдел е група Б в разследването. Твоята задача е да станеш и адвокат на дявола, ако се налага, за да сме сигурни, че не е пропуснато някое доказателство само защото не пасва на любимата версия.
— Не се безпокой, Фред — увери го Смит. — Ще направя всичко възможно.
— Дискретно, моля те — напомни Клайн.
— Дискретността е второто ми аз — отговори ухилено Смит.
— Наистина? — попита шефът на Първи секретен отдел язвително. — Не знам защо, но нямаше никога да отгатна. — После стана сериозен. — Късмет, Джон. Ако се нуждаеш от нещо — достъп, информация, прикритие, каквото и да е, — ние сме насреща.
Все още ухилен, Смит изключи телефона и компютъра и започна да се приготвя за дългия ден, който го очакваше.
Четиринадесета глава
Емъривил, Калифорния
Някога заспало малко градче, пълно с разнебитени складове и ръждясващи работилници, Емъривил изведнъж процъфтя като един от центровете на биотехнологичната индустрия в района на залива. Мултинационални фармацевтични корпорации, компании от областта на генното инженерство и предприемачи, търсещи нови ниши като нанотехнологиите, се надпреварваха за офис и лабораторни пространства по протежението на натоварената междущатска магистрала 80 между Бъркли и Оукланд. Наемите, таксите и жизненият стандарт бяха безбожно високи, при все това повечето корпоративни директори се стремяха към околностите на Емъривил, за да са близо до първокласните университети, големите летища и което вероятно бе най-важното, до великолепния изглед към Сан Франциско, залива и Златните врата.
Изследователският център по наноелектроника на корпорацията „Телос“ заемаше целия първи етаж на новопостроения небостъргач от стъкло и метал, който се издигаше източно от подстъпите към Бей Бридж. „Телос“ се интересуваше повече от печалбата от милионите инвестиции в оборудване, материали и персонал, отколкото от известност, и не афишираше много присъствието си тук — нямаше дори скъпо светещо лого върху сградата. Училищни групи, политици и представители на печата не бяха допускани тук, за да губят от времето на корпорацията. Сигурността бе в ръцете само на един охранител, който дежуреше точно до главния вход.
Заместник-шефът на корпорацията „Пасифик Секюрити“ Пол Ию седеше зад гишето с мраморен плот в помещението за охраната и четеше криминале. Той обърна една страница мързеливо и забеляза, че убиват още един заподозрян, когото смяташе за убиеца. После се прозя и се протегна. Полунощ отдавна мина, но му оставаха още два часа до края на смяната. Той се размърда върху неудобния въртящ се стол, нагласи широкия край на кобура, който висеше отстрани на хълбока му и се върна към книгата. Очите му се затваряха.
Тихо почукване на стъклената входна врата го разбуди. Ию погледна натам, очаквайки да види някой от полуоткачените бездомни нехранимайковци, които понякога се скитаха наоколо погрешка. Но пред погледа му се появи червенокоса миньонка с притеснено изражение. Току-що откъм залива се бе спуснала мъгла и тя изглеждаше премръзнала в тясната синя пола, бяла копринена блуза и етапно черно вълнено сако.