Охранителят се измъкна от стола, стегна камуфлажната си униформена риза и вратовръзката и се приближи до входа. Младата жена се усмихна облекчено, когато го видя, и се опита да отвори вратата. Беше заключена.
— Съжалявам, госпожо — викна й през стъклото. — Сградата е затворена.
Уплашеното й изражение се върна.
— Моля ви, само трябва да се обадя по телефона да извикам аварийна кола — примоли му се тя. — Колата ми се развали в горния край на улицата, а мобилният ми телефон не е зареден.
Ию се замисли за миг. Правилата бяха железни. Никакви непозволени посетители след края на работния ден. От друга страна, никой от шефовете нямаше да узнае, че се е направил на добър самарянин за тази отчаяна млада жена. Да го наречем добрината за тази седмица, реши той. Освен това тя беше много красива, а той от край време си падаше по червенокосите.
Извади магнитната карта от джоба на ризата си и я прекара през ключалката. Вратата издаде бръмчащ звук и се отвори. После бутна тежката стъклена врата с приветлива усмивка.
— Заповядайте, мадам. Телефонът е…
Бухалката го цапардоса точно между очите и отворената уста. Той се преви на две, причерня му пред очите и се олюля безпомощно. Преди още да се опита да докопа оръжието си, вратата рязко се отвори. От удара се сгромоляса по гръб на пода. Няколко души нахълтаха през отворената врата във фоайето. Силни длани го подхванаха и извиха ръцете му зад гърба, а после закопчаха китките със собствените му белезници. Някой друг нахлупи върху главата му качулка от плат. Някаква жена се наведе и прошепна в ухото му:
— Помни, че Лазар е жив!
Когато следващата смяна дойде и освободи Ию, нарушителите отдавна си бяха отишли. Но в нанотехнологичната лаборатория на „Телос“ цареше разруха — изпотрошени колби и епруветки, изгорели електронни микроскопи, продупчени метални цилиндри и разплискани химикали. Изписаните със спрей по стените лозунги на Движението на Лазар не оставяха никакво съмнение за принадлежността на виновните.
Цюрих, Швейцария
Докато слабото есенно слънце се изкачи до своя зенит, хиляди демонстранти вече бяха задръстили стръмния хълм над стария град в Цюрих и река Лимат. Те блокираха всички улици в района на швейцарския технологичен институт и университета на Цюрих. Яркочервените и зелените знамена на Движението на Лазар се развяваха над тълпите заедно с плакати, призоваващи за забрана на всички изследователски проекти в областта на нанотехнологията в Швейцария.
Полицаи от силите за борба с безредиците с палки и прозрачни щитове от плексиглас чакаха, строени на няколко пресечки от протестиращите. Бронираните коли с водни оръдия и гранатомети за сълзотворен газ бяха паркирани наблизо, но полицията сякаш не бързаше да се намеси и да разчисти улиците.
Доктор Карл Фридрих Каспар, ръководител на една от лабораториите под мирна обсада, стоеше точно зад полицейските барикади, недалеч от гарата на въжената железница, построена преди повече от век да обслужва университета и института. Отново погледна часовника си и стисна безпомощно зъби. Пушейки, той потърси най-висшестоящия полицай, когото можеше да открие.
— Вижте, защо се бавите? Без разрешение демонстрацията е незаконна. Защо не използвате силите си да възстановите реда?
Полицейският офицер сви рамене.
— Следвам заповедите, професор Каспар. В момента нямам такава заповед.
Каспар изсъска от възмущение.
— Но това е абсурд! Моите сътрудници не могат да пристигнат на работа. Имаме да правим толкова много важни и скъпи експерименти.
— Съжалявам — отвърна внимателно полицаят.
— Съжалявате! — измърмори Каспар. — Пълен позор! — Той изгледа гневно полицая. — Човек може да си помисли, че изпитвате симпатия към тая тълпа от невежи тъпаци.
Полицейският офицер се обърна и срещна бесния поглед на Каспар, без да мигне.
— Аз не съм привърженик на Движението на Лазар, ако това имате предвид — каза той тихо. — Но видях какво се случи в Америка. Не желая подобна катастрофа и в Цюрих.
Директорът на лабораторията почервеня.
— Подобно нещо е изключение! Изцяло невъзможно! Нашата работа е напълно различна от онова, което правеха американците и японците в института „Телър“! Няма база за сравнение!
— Това е отлична новина — отговори полицаят, подсмихвайки се иронично. Той посочи към мегафона си. — Вероятно ще успеете да уверите протестиращите за какво става дума. Те ще разберат грешката си и ще се разотидат.