Неговият старши асистент, висок колкото него, но с десетина килограма по-слаб, кимна.
— Онова, което знаем, е, че хората на Номура изостават от нашите учени най-малко с осемнадесет месеца. Те все още се блъскат с общата теория, докато нашите екипи вече разработват реални приложения. Това е състезание, което „Номура Фарматек“ не може да спечели.
— Да — изсумтя Севърин. — Знаем това. И нашият приятел Хидео го знае. Но кой друг ще разбере какво цели? Не печатът, това е сигурно — Той се намръщи. — Значи дърпа шалтера на провалени проекти, които струват на компанията му купища пари, като се прави на благороден корпоративен рицар. Не е ли сладур?
Шефът на „Харкорт Биосайънсис“ избута назад стола си, изправи се тежко и застана до прозореца на своя кабинет.
— И този малък номер на Номура само ще насъска още повече обществеността и политическия натиск срещу нас. И без това кашата в Санта Фе ни се отрази зле. Сега ще стане още по-лошо.
— Можем да спечелим известна отсрочка, като последваме примера на „Фарматек“ и си самоналожим мораториум — предложи внимателно старши асистентът му. — Само докато докажем, че нашата лаборатория в „Телър“ няма ни най-малка вина за бедствието.
Севърин изсумтя.
— Колко ще продължи това? Месеци? Две години? Мислиш ли наистина, че можем да си позволим да държим един куп учени със скръстени ръце толкова дълго? — Той се наведе към плътното стъкло. Ниско долу водите на река Бостън изглеждаха сиво-зелени. — Не забравяй, че много хора в Конгреса и печатът ще започнат да говорят, че ние на практика си признаваме вината, като замразяваме нанотехнологичните проекти.
Асистентът не каза нищо.
Севърин се отдалечи от прозореца. Сключи ръце зад гърба си.
— Не. Няма да играем играта на Номура. Ще я направим по-груба. Веднага пусни съобщение за печата. Кажи, че „Харкорт Биосайънсис“ отхвърля изцяло исканията на Движението на Лазар. Няма да се огънем под заплахите, отправяни от тайни и екстремистки организации. Уреди посещения на журналисти в някои наши нанотехнологични лаборатории. Трябва да покажем на хората, че не крием абсолютно нищо и че те няма от какво да се страхуват.
Шестнадесета глава
Институт „Телър“
В защитен костюм от плътна изкуствена материя, каска със собствен кислороден апарат и ръкавици, Джон Смит стъпваше внимателно сред развалините на първия етаж на института. Той се промъкна под голяма овъглена греда, която стърчеше от разрушения таван, като внимаваше да не разкъса костюма си на някой от пироните по опушеното дърво. Никой не знаеше дали наномеханизмите, които причиниха смъртта на хилядите демонстранти, не са все още активни. Досега никой не бе правил опит да установи това. Малки късчета мазилка и парчета от счупени стъкла се трошаха под дебелите подметки на обувките му.
Стигна до по-открито пространство, където някога се помещаваше бюфетът. Това помещение бе най-малко засегнато, но и тук имаше следи от бомбен взрив върху две от четирите стени, а очертанията с тебешир върху плочките на пода показваха къде са лежали труповете.
Специалният отряд на ФБР, който разследваше катастрофата, използваше бюфета като сборен пункт и команден център на място. Два преносими компютъра бяха поставени върху маси в средата на помещението. Агентите, които ги използваха, имаха проблеми с вкарването на данните заради плътните ръкавици.
Смит си проправи път до мястото, където мъж с черен шлем се бе привел над една от оцелелите маси за хранене и разглеждаше чертежи. Върху защитния костюм на агента имаше табелка с името му „Латимър Ч.“
Агентът вдигна очи.
— Кой си ти? — попита той.
Защитният шлем заглушаваше думите му.
— Доктор Джонатан Смит. Аз съм от Пентагона — Смит потупа леко синия шлем на главата си за потвърждение. Синьото бе цветът на наблюдателите и външните консултанти. — Правя оглед. Имам заповед да помогна с каквото мога.
— Специален агент Чарлс Латимър — представи се другият мъж. Беше по-слаб от Смит, рус и говореше със силен южняшки акцент. Стана му любопитно. — И каква помощ можете да ни предложите, докторе?
— Имам прилични познания за нанотехнологиите. Познавам разположението на лабораториите много добре. Бях прикрепен временно на работа тук, когато терористите удариха.