Латимър го изгледа строго.
— Това ви прави свидетел, докторе, не наблюдател.
— Миналата вечер и рано тази сутрин бях свидетел — каза с изкривена усмивка Смит. — След това ме повишиха на независим консултант. — Той вдигна рамене. — Знам, че не е съвсем по правилника.
— Съвсем не е — съгласи се агентът на ФБР. — Уредихте ли този проблем с моята шефка?
— Убеден съм, че всички необходими разрешения и заповеди са върху бюрото на вашата заместник-директорка Пиърсън — каза спокойно Смит.
Последното нещо, което искаше, бе да се пазари с висшестоящите от ФБР. Не познаваше лично Кит Пиърсън, но силно подозираше, че тя няма да остане доволна, като разбере, че някой външен си пъха носа в нейното разследване.
— Което означава, че не сте говорили с нея — каза Латимър. Той поклати невярващо глава. После сви рамене. — Чудесно. Всъщност нищо на това шибано място не е по правилника.
— Тежък обект за работа — съгласи се Смит.
— Меко казано — отговори агентът на ФБР с изкривена усмивка. — Да се опитваш да откриеш нещо сред тия развалини от бомбите и пожара е достатъчно трудно само по себе си. А това, че трябва да се предпазиш от онези нанофаги или каквото и да е там, прави работата почти невъзможна.
Той посочи към защитните дрехи, в които и двамата бяха облечени.
— Не стигат недостатъчният кислород и опасността от прегряване, ами и тия лунни костюми се износват за три часа. После ни трябва половин час за обеззаразяване. Така работата ни върви със скоростта на охлюв, а от Вашингтон ни натискат за бързи резултати. Да не говорим, че се сблъскваме с класически параграф 22 при всяка улика, на която попаднем.
Смит кимна съчувствено.
— Нека отгатна. Не можете да изнесете нищо от сградата за лабораторен анализ, докато не бъде обеззаразено. А след обеззаразяването не остава нищо, което да бъде анализирано.
— Не е ли върхът? — каза Латимър вкиснато.
— Рискът от зараза може да не е толкова голям — каза Смит. — Повечето наномеханизми са предназначени за конкретна среда. Би трябвало да започнат да се разпадат в мига, в който бъдат изложени на налягане, атмосферни и температурни условия извън техните параметри. В момента за нас може да е напълно безопасно.
— Теорията ви звучи убедително, докторе — каза агентът на ФБР. — Ще се съгласите ли доброволно пръв да поемете дълбоко въздух на това място, а?
Смит се захили.
— Аз съм медик, а не лабораторна мишка. Но ме попитайте пак след двадесет и четири часа и може да опитам.
Той погледна чертежите, които мъжът от ФБР разглеждаше. Те показваха разположението на първия и втория етаж на института. Червени кръгчета с различна големина изпъстряха листовете. Повечето бяха съсредоточени около нанолабораториите в северното крило, но други бележеха различни места из цялата сграда.
— Местата, на които се взривиха бомбите? — попита Смит.
Латимър кимна.
— Онези, които сме установили досега.
Смит разгледа внимателно чертежите. Онова, което видя, затвърди първоначалното му впечатление за изключителната прецизност, с която терористите бяха извършили нападението. Няколко взрива бяха разрушили напълно помещението на охраната, заличавайки всички архивирани образи от външните и вътрешните камери. Друга бомба беше блокирала противопожарната система. Взривни устройства бяха заложени също в компютърната зала и унищожиха всички данни — от лични файлове до записите с оборудването и материалите, доставяни на учените в института.
На пръв поглед бомбите, поставени в нанотехнологичните лаборатории, издаваха еднаква решимост за причиняване на максимални разрушения. Концентрични кръгове запълваха плановете на етажите, където се намираха комплексите на „Номура“ и на института. Поклати глава. Тези заряди явно бяха замислени да заличат всяка частица от оборудването на двете лаборатории — от биохимичните съдове в най-вътрешната им част до компютрите на бюрата. Но нещо в схемите на детонацията в лабораторията на „Харкорт“ правеше впечатление.
Смит се наведе над масата. Какво бе по-различно? Прокара показалеца на едната си ръка, както бе с ръкавицата, върху кръговете. Експлозивите, заложени около най-вътрешната част на лабораторията, бяха поставени така, че да не причинят цялостни разрушения. Като че ли е трябвало да пробият дупки в камерата с контейнерите за производство на нанофаги, без да разрушат самите контейнери. Дали е било грешка? Или е умишлено?